Както и обеща, новото правителство прие пакет от социални мерки, с които временно да подпомогне най-засегнатите от икономическата криза българи. Министерският съвет увеличи размера на еднократната помощ за всеки първокласник от 150 на 250 лева. Средствата ще се отпускат на семействата, отговарящи на условията за социално подпомагане, и трябва да гарантират първия учебен ден за 45 000 деца. Обезщетението за отглеждане на дете между 1- и 2-годишна възраст пък беше повишено от 240 на 310 лева. Решението няма да влезе в сила от 1 октомври, както планираше БСП, а бе изтеглено за 1 юли 2013-а. Кабинетът ще подпомогне и енергийно бедните. Кръгът от хората, получаващи помощи за отопление, през следващата зима ще е по-широк, след като границата за достъп до държавните пари бе увеличена с 15 лева. Общо за изпълнението на трите социални мерки допълнително ще бъдат осигурени 31.8 млн. лева. Парите ще дойдат от преструктурирането на разходите в бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Министерството на труда и социалната политика.
Целевата социална група на правителството на Пламен Орешарски изглежда компетентно подбрана, но дали най-правилният ход е
безконтролното изсипване на милиони левове
nbsp;
под формата на помощи, без държавата да е задала работещи правила за отпускането и получаването им? Самият социален министър Хасан Адемов каза, че в условията на криза приоритет на едно управление е да реши проблемите на хората, които не могат да се справят сами, но само при положение, че предварително се знае ефектът от прилаганите мерки. А в случая отпуснатите пари изглеждат за повечето от съвестните данъкоплатци като поредната държавна вноска към абонатите на социалното подпомагане. Така че сами по себе си всичките мерки са наложителни, но може би е крайно време да се създаде и механизъм, ограничаващ злоупотребите с обществени средства.
Естествено е, че парите за отглеждане на малки деца нямаше как да останат замразени под прага на бедност. В този ред на мисли изказването на депутата Светлана Ангелова, че управляващите са започнали да изпълняват социалната програма на ГЕРБ може да се определи само като политическа наглост. Някои явно имат твърде къса памет, тъй като именно кабинетът на Бойко Борисов почти четири години яростно се съпротивляваше срещу вдигането на майчинските. Сега обаче новото правителство ще трябва да търси механизми, с които да гарантира, че парите ще отидат при родители
със социалноосигурителен и данъчен принос
към държавата. Публична тайна е, че обичайните заподозрени, черпещи от благата на майчинските, са главно жени, целенасочено раждащи по 5-6 деца. Голяма част от тях нямат и ден трудов стаж, но си докарват доста приличен месечен доход от избраната професия социалнослаб. Поради тази причина може би е необходимо майчинството и през втората година да е обвързано с конкретни параметри. Такива биха могли да са размерът на осигурителните вноски или процентът от получаваната заплата. Редно е, който е внасял повече, впоследствие да получава повече. А защо да не се помисли и за въвеждането на таван за месечния размер на социалните помощи и обезщетения, които може да получава един човек? Сега някои хора, без да си мърдат пръста, си докарват месечен доход до 1000 лв., а други работят по 12 часа на ден за 500 лв. заплата, като връщат в държавата една трета от нея.
По подобен начин стоят нещата с увеличените средства за първокласниците. Преди началото на учебната година БАНКЕРЪ изчисли, че едно средностатистическо семейство харчи около 300 лв., за да изпрати детето си за първи път на училище. В този смисъл увеличението на еднократната помощ до 250 лв. е добро решение, но въпросът е дали парите ще бъдат използвани за дрехи, обувки, тетрадки…? Повечето от коментиращите правителствените мерки в интернет форумите смятат, че това едва ли ще се случи. Те са на мнение, че по-вероятният сценарий е средствата да бъдат похарчени за… бира и кебапчета и много деца пак ще останат извън класните стаи.
Министър Адемов заяви, че една от основните цели на отпуснатата помощ за първокласниците е да бъде
превантивна мярка срещу ранното отпадане
на децата от образователната ни система. И възможностите за постигането й със сигурност щяха да са много по-големи, ако държавата даваше същите 250 лв., например под формата на ваучери, които да бъдат използвани само за ученически принадлежности, облекло и обувки. Иначе нищо не спира родителите да изпият парите, както образно се бе изразил бившият социален министър Тотю Младенов.
