Парламентарната сергия документално може да изглежда закрита, но на практика никой не й сложи катинар и съвсем скоро тя може да се окаже в ръцете на нов собственик, търгуващ със старата стока, но по нови правила. Това е резултатът от приетия на първо четене в пленарната зала в четвъртък (6 юни)проект на правилник за дейността на Народното събрание. Порочната практика да се пазаруват депутати няма да остане в историята по една елементарна причина. Щом има търсене, има и предлагане, а това, което не достига на новото мнозинство в парламента, са именно народните представители. От тази разменна монета ще зависи не само бъдещият кворум в пленарната зала, но и прокарването на редица законопроекти. И щом предпоставките са налице, фактическото роене на партии във и без това нестабилното 42-ро Народно събрание е единствено въпрос на време.
Текстовете, които предизвикаха почти двуседмични спорове – първо във временната комисия за изготвяне на правилника, а след това и по време на първото им разглеждане в пленарната зала, бяха разработени от БСП и приети с подкрепата на ДПС. Депутатите от най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ не участваха в обсъжданията в комисията, а горещите разисквания в зала тази сряда, довели до сблъсъци между представители на ГЕРБ и Атака, ги провокираха да не се регистрират за заседанието в четвъртък. За първи път от конституирането си Народното събрание събра нужния кворум с половин час закъснение, за да започне редовното си заседание, а след пламенната реч на лидера Бойко Борисов парламентарната му група напусна пленарната зала и обяви, че повече няма да участва в работата на Народното събрание. Нормално е първата политическа сила да има председател на парламента. Нормално е първата политическа сила да има повече председателски места в комисиите. От къде на къде партия, три пъти по-малка от нас, каквато е ДПС, ще доминира правителство и ще доминира парламента? Ние сме първа политическа сила и вече ще се държим като такава. Работете си трите партии, хората са казали – пилците се броят наесен, възмути се Борисов, намеквайки, че няма да прави компромиси и се готви за нови избори след няколко месеца.
В основата на ожесточената разпра бе желанието на управляващите да спрат пазаруването на депутати, въведено от ГЕРБ, за набавяне на сигурни гласове в подкрепа на собственото им малцинство. За целта Мая Манолова и Янаки Стоилов от БСП се заеха с разработването на конкретни поправки в Закона за политическите партии, които слагат кръст на принципа парите следват народния представител. Така всички напуснали или изгонени от парламентарната си група ще остават без финансиране и от левицата твърдят, че новата мярка ще е достатъчен мотив депутатите да не прескачат в чужди формации. Вратички в закона обаче винаги има и в случая една от тях се намира точно в текстовете от правилника за работа на Народното събрание. Отвори я лично заместник-председателят на ДПС Христо Бисеров, като предложи още преди документът да бъде внесен за обсъждане в зала от него да бъде премахната забраната независимите депутати да сформират свои групи. Беше порочно да се присъединяват към чужди формации, защото имаше финансови стимули, но щом вече няма да има такива, точките могат да отпаднат, мотивира се народният представител и благородно поиска колегите му също да благословят либерализирането на модела. Помогна им и гарантираният от конституцията принцип за свободния мандат, който позволява на народните представители да напускат формациите си, когато не са съгласни повече с водената от тях политика.
С тези мотиви законотворците разрешиха на отцепниците да сформират свои групи и дори свободно да им избират имена. Забраната да се присъединяват към съществуващи формации също остана в сила, след като Мая Манолова оттегли предложението си в залата. А за повече яснота терминът независим народен представител бе преобразуван в народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Интересно е как ще се справи с подобен текст следващият парламент, ако по стечение на обстоятелствата в него наистина попадне независим депутат, явил се самостоятелно на избори и получил достатъчна подкрепа, за да не членува в парламентарна група? Не е ясно и как ще се прилага новият правилник на парламента, ако се допусне хипотезата, че по една или друга причина първоизточникът на промените – а именно поправките за държавните субсидии в Закона за политическите партии, впоследствие не бъдат приети в пленарната зала.
Подобни питанки обаче са дребни кахъри на фона на грандиозното преструктуриране, което може да настъпи в Народното събрание след одобрението на новия правилник. Възможността независимите депутати да сформират свои групи създава сериозни предпоставки за изкуствено разбиване на съществуващи формации и създаване на нови – точно по модела на предишния парламент, но без фактора субсидия. Истинските жертви на новите правила ще са точно партиите в опозиция, и най-вече ГЕРБ, защото, както Антон Кутев от БСП сам отбеляза, парламентът може да работи и без тяхното присъствие в пленарната зала. Освен това е твърде наивно да се смята, че народните представители са зависими единствено от държавните пари, когато има десетки други неща, с които управляващите могат да бъдат много по-убедителни.
Най-нестабилна в това отношение е групата на Волен Сидеров, особено след като се озова между чука и наковалнята при гласуванията в парламента. Партията трудно формира единно ядро и тази тенденция пролича още в предишния парламент, където формацията едва оцеля след набезите на ГЕРБ, която привлече 12 от уж върлите националисти. Сега пък се намира под силния натиск на БСП и ДПС и е достатъчно нервите на десетина от всички 23-ма депутати на Атака да не издържат, за да се увеличи броят на парламентарните групи в Народното събрание с още една.
Гласи се нова парламентарна група с известен брой депутати от Атака и депутати от БСП, за да може Атака вече да си е истинска опозиция, а пък БСП да не бъде упреквана в Европа, че националистите я подкрепят, предположи заместник-председателят на ГЕРБ Красимир Главчев. Между другото подобно стечение на обстоятелствата удобно ще реши въпроса с равния кворум в пленарната зала, а след това подкрепата за един или друг закон ще е въпрос на достатъчно изгодно политическо покровителство.
В капана на същата схема не е изключено да попадне и ГЕРБ, особено след скандалите с подслушванията и арестуваните бюлетини в печатницата в Костинброд преди изборите. Настроенията в редиците на бившите управляващи са доста напрегнати и заради съдебното дело срещу заместник-председателя на партията Цветан Цветанов. След като той официално се отказа от имунитета си, наказателното преследване срещу него може да започне още следващата седмица. А това води до предположението, че вътрешният морал в ГЕРБ ще достигне твърде критичен минимум, с който дори лидерът Бойко Борисов няма да успее да се справи. А стигне ли се до партийни разпри, не е изключено и самият председател да започне да гони неверниците за назидание на всички останали. При това положение – дори да съхрани твърдото си ядро от симпантизанти – ГЕРБ рискува да загуби позицията на най-голяма парламентарно представена формация. И едва ли ще й лесно да преглътне факта, че също като Атака е подкрепила мнозинството на БСП и ДПС, при това по схемата на покупко-продажба, която сама въведе в предишния парламент.
Една от малкото възможности за утеха на бившите властимащи в тази ситуация са привилегиите на опозицията, които червеният депутат Мая Манолова лично им подари, включвайки ги като редакции в новия парламентарен правилник. По нейна молба на последното заседание на временната комисия за изготвянето на правилника народните представители удължиха съкратените срокове за внасяне на питания, предназначени за парламентарен контрол и изслушвания, за да не се пресира опозицията. Другият реверанс към опонентите е запазването на правото за лично обяснение, когато конкретен депутат бъде засегнат от парламентарната трибуна или името му бъде споменато. Ние също сме били в опозиция и винаги сме се възползвали от това право. Трябва да има равен стандарт все пак, заяви Манолова и не задраска текста. Не на последно място, ГЕРБ все пак ще получи правото да излъчи заместник-председател на Народното събрание, макар при избора на ръководство по време на първото му заседание да не издигна свой представител.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Нови правила за избор на ръководство
Любопитен момент в новия правилник за работата на Народното събрание са текстовете, които позволяват на следващия парламент сам да изготви и гласува правилата за избор на ръководството си. Редът, по който ще се издигат кандидатурите за председател и заместници, заедно с броя гласове, необходими за избирането им, бяха задраскани от документа и в бъдеще ще се решават от току-що заклелите се депутати на първото им заседание.
От една страна, има логика всеки следващ парламент сам да определя правилата, по които да поставя едни или други лица на ръководните постове в администрацията си. От друга обаче, липсата на предварителни условия дава твърде много свобода на мнозинството. Парламентарна група с повече от 120 депутати ще може да лиши опонентите си от правото да излъчват свои представители в него, елиминирайки ги от взаимния контрол, който партиите упражняват върху дейността си като законотворци. По същия начин могат да бъдат завишени и изискванията за избор на председатели, така че да се избират с повече от половината гласове. В резултат по-малките парламентарно представени формации могат да се окажат изхвърлени от администрацията без право на думата по важни законопроекти в бъдеще.
