Експертите от дългата скамейка на ГЕРБ, с която непрестанно се хвалеше експремиерът Борисов, вече ще доказват професионализма си в ролята на опозиция. Във всеки случай това е много по-благодарна роля, отколкото да си на власт, защото позволява да си критикуваш на воля. Не се налага да изпълняваш неизпълними обещания, защото винаги можеш да се оправдаеш, че всичко е в ръцете на управляващите.
Същинският въпрос обаче е мит ли е дългата скамейка на ГЕРБ? Борисов разполага с няколко доказали се имена във финансовата област, които ще използва активно в предстоящите политически препирни около данъчните закони, изпълнението на сегашния бюджет и изготвянето на следващия… Това ще са и хората, които се предполага, че ще участват в комисиите по бюджет и финанси и по икономика и енергетика, чието формиране тепърва предстои.
Става дума за четирима важни народни представители – бившия заместник финансов министър Владислав Горанов, експредседателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, заместника й Димитър Главчев и бившия шеф на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов. Доверието на лидера на ГЕРБ към първите трима е безспорно. Владислав Горанов бе номиниран за министър на финансите в проектоправителството, което Бойко Борисов представи на президента Росен Плевнелиев. В него като министър на икономиката бе записан и Димитър Главчев, който сега е един от заместник-председателите на парламентарната група на ГЕРБ. Менда Стоянова пък бе издигната в предишния парламент до негов заместник-председател. За Стефанов обаче отзивите са противоречиви. Мнозина свързват попадането му в парламента с оневиняващата оценка от данъчната ревизия на вицето Цветанов, която не бе убедителна за българските граждани.
Владислав Горанов бе човекът, който като заместник-министър на финансите отговаряше и за бюджета, и за данъците, и за ликвидността в министерството. Хора, които работят от доста време с него, твърдят, че ако Дянков се бе вслушвал в съветите му, щеше да си спести много самонадеяни изяви. Горанов пък се въздържаше да коментира действията на своя министър. Той бе по техническата част, която освен трудоемка е и доста неблагодарна. Но повечето проектозакони, свързани с данъците и бюджета, защитаваше в парламентарните комисии именно той. Както се видя и в предизборната битка, Горанов разполага с добър арсенал от икономически и финансови аргументи, никога не си е позволявал обидно поведение спрямо опозицията. И след като кабинетът Борисов падна, именно Горанов остана да управлява и Министерството на финансите, като до началото на предизборната кампания неотлъчно бе до служебния финансов министър Калин Христов.
Срещам Владислав Горанов в кулоарите на Народното събрание точно след като Борисов е обявил, че ГЕРБ напуска парламента. Да пием по кафе?, питам го. Разбира се, отговаря той.
– Сега, като сте в парламента, по-спокойно ли ви е у дома?, подхващам разговора.
– Какво имаш предвид – многозначително ме поглежда Горанов, явно подозирайки нездрав интерес към битието му.
– Е, нали съм свидетел как съпругата ви ви търсеше често в министерството, когато оставахте след работно време и все питаше кога ще се приберете?, уточнявам аз.
– А, това ли? Сега, разбира се, е много по-спокойно, усмихва се Горанов.
– Поне ще можете да се възползвате от всички блага на опозиционното си положение, подмятам. – Много по-приятно е да се критикува финансовата политика на правителството, без да се носи отговорност за изпълнението на бюджета. Така е лесно и удобно да се спекулира на различни финансови теми, допълвам.
– Много ми е интересно сега кои журналисти ще анализират назначенията на заместник-министрите във финансовото ведомство, казва Горанов.
– Защо, питам. – Доколкото знам, номинираните са Кирил Ананиев и Людмила Елкова. И двамата са доказани специалисти.
– За Елкова е почти сигурно. Що се отнася до Кирил, може и да не е Ананиев. Не забравяй, че той бе съветник на президента Първанов, а Станишев такива въобще не ги харесва, лаконично пояснява Владислав Горанов. И пита ехидно: Ако Ананиев не е заместник-министър, кой ще прави бюджета? В смисъл кой ще определя разходните политики?
– Премиерът Орешарски, автоматично отговарям аз и си отбелязвам наум да проверя какво се случва с Ананиев и заместник-министрите във финансовото ведомство.
– Сигурно, отвръща Горанов.
– Нали знаете, че БСП, за разлика от ГЕРБ, разполага с огромен потенциал от обучени административни кадри, които може да използва. Особено в областта на финансите, продължавам разговора.
– Сигурно е така, но след като Орешарски стана премиер, нещо не им виждам финансистите в парламентарната група на Коалиция за България, смее се Горанов.
Спомням си, че е добре да го попитам за евентуалния състав на бъдещата Комисия по бюджет и финанси и изстрелвам:
– Сигурни ли сте, че БСП няма да се съгласят ваш човек да оглави комисията. И допълвам – според мен Менда Стоянова вършеше и ще върши добра работа.
– Проблемът е, че председателят на комисията, ако иска, може много да попречи на управляващите при разглеждането и приемането на законопроекти. Затова няма да допуснат до този пост човек от опозицията. Няма да се учудя, ако Йордан Цонев от ДПС заеме този пост. Що се отнася до заместник-председателите, ще видим. Има една зависимост, която произтича от предложенията на Бойко Борисов за състав на кабинета му, но тези неща тепърва ще се уточняват, приключва разговора Горанов.
– Менда Стоянова и Димитър Главчев тук ли са? – питам, докато Горанов вече върви по коридора. Няма ги. Но не знам къде са, информира ме след броени минути.
Колежка от всекидневник бързо намира Главчев. Хайде да ходим на парламентарния балкон. Главчев е там, казва ми тя. Качваме се и заварваме заместник-председателя на парламентарната група на ГЕРБ внимателно да следи кой от депутатите в залата как гласува по текстовете на проектоправилника за работата на Народното събрание. Освен че като експерт-счетоводител е на ти с финансите, Главчев се доказа като разумен политик, който страни от истерични, популистки и неплодотворни дебати. Той бе дясната ръка на Менда Стоянова в Комисията по бюджет и финанси в предишния парламент. Бе му гласувано доверието на ГЕРБ да поеме ръководството на две важни временни комисии – тази за разследване на договорите между правителството на Станишев с фирмата на австрийския лобист Хохегер и за наблюдение на работата на ДКЕВР.
– Здравейте. Какво наследство оставихте от работата си в предишния парламент. Имам предвид двете временни комисии, които ръководехте, директно питам Главчев.
– За Хохегер има доклад, който не приеха. Но там, според мен, всичко е ясно. Правителството на Станишев дало едни пари, заобикаляйки Закона за държавните поръчки, от които някои близки до Станишев също са взели суми, казва Главчев и веднага връзва темата с настоящето: Нали знаеш защо вчера освободиха шефката на Агенцията за държавен финансов контрол Теменужка Петрова?
Признавам, че не знам причините.
– Ами тя направи докладите в АДФИ за сделката Хохегер и за АЕЦ Белене. И сега си плаща за това, обяснява ми Главчев.
– Сега е хубаво да се оплаквате от действията на правителството. Нали сте в опозиция. Много ми е интересно какво щяхте да правите, ако вие бяхте управляващи, а специално ти бе станал министър на икономиката и енергетиката, саркастично подкачам Главчев. Той обаче не се засяга.
– Министърът е политическо лице. Важното е зад гърба му да има добър екип от експерти, обяснява заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ.
– Абе, като я знам вашата дълга скамейка от експерти… Нали видяхме как тези от НЕК сготвиха Делян Добрев, не мирясвам аз.
– Я ми кажи тогава кои сега са финансовите експерти на БСП в парламента. Можеш ли да посочиш някой друг освен Георги Кадиев, пита ме Главчев.
– А как ще участвате в парламентарните комисии. Тебе ли ще издигнат за заместник-председател на икономическата? – опитвам се да науча новина в аванс.
– Не е ясно още. Делян е бил икономически министър повече от година и също може да претендира за такава длъжност. Същата неяснота има и за бюджетната комисия. Вярно е, че Влади Горанов бе заместник финансов министър и бе вписан като министър на финансите в проекта на Бойко Борисов за кабинет, но пък Менда Стоянова толкова време председателстваше бюджетната комисия. Не е лесно да се посочи кой да бъде заместник-председател на същата тази комисия в новото Народно събрание, обяснява ми Главчев.
Питам къде е Менда Стоянова, а той сочи отсрещния балкон.
– Гледай как се е зарила с бумаги и следи какви промени правят в правилника на Народното събрание, казва Главчев и звъни на мобилния й телефон.
След малко при нас идва Менда Стоянова.
– Как се чувствате в опозиция, г-жо Стоянова? – задавам тривиалния въпрос.
– Малко ми е странно в момента. Свикнала съм постоянно да върша много работи наведнъж и сега това ми липсва, обяснява тя.
Менда Стоянова бе човекът, който внасяше известно спокойствие в работата на бюджетната комисия в предишния парламент. Тя донякъде парираше изблиците на финансовия министър Симеон Дянков и успяваше да постави обсъждането на проектозаконите на една професионална основа. Освен това съумяваше да намира общ език с депутатите от опозицията.
Не че вече има особено значение, но все ни се струва, че да работиш заедно с бившия финансов министър Симеон Дянков изисква определена степен геройство. Просто човекът имаше характерологични особености, не бе ясна мотивацията на действията му, прекалено шумеше около себе си подобно на боса си Бойко Борисов започваше и завършваше изречението с Аз. Но едва ли някой смятай, че както провалите, така и успехите на финансовите политики на ГЕРБ и нейното правителство се дължат единствено на Дянков. Просто на него така му се искаше…
– Спомням си, че понякога бранехте Симеон Дянков като майка орлица, подхвърлям аз.
– Искам да ви кажа, че при натиска, оказван от много депутати от ГЕРБ да се харчат пари, ако Дянков не беше с такъв опърничав характер, бюджетът можеше да е в много по-тежко състояние, веднага ме контрира Стоянова.
– Да де, но заради този опърничав, както го нарекохте характер, Дянков взе, че написа едни писма за увеличението на капитала на МВФ до шефа на МВФ Кристин Лагард и на Европейската комисия Жозе Барозу, та после едва се оправихте. Помня как по време на последните заседания на предишния парламент тичахте по кулоарите да си събирате комисията, за да гласувате едни решения, които да оправят хаоса, натворен от Дянков – не й оставам длъжен аз и продължавам да питам:
– Сега как ще структурирате комисиите в парламента и как ще вземате решенията по важните данъчни и бюджетни въпроси в парламентарната група. Чие мнение ще тежи най-много – вашето, на г-н Главчев, на г-н Горанов или на Красимир Стефанов?
– Както и преди. Отделните законопроекти се обсъждат в партията и парламентарната група и се излиза с единно становище, уклончиво ми отговаря Менда Стоянова.
А Главчев уточнява: Ти не забравяй, че Красимир Стефанов е от гражданската квота, а не от партията ГЕРБ.
Именно Стефанов, който е вече бивш шеф на Националната агенция за приходите, е четвъртият финансист в парламентарната група на ГЕРБ. Той зае шефския пост в НАП близо половин година преди ГЕРБ да състави правителство. Твърди се, че лично Пламен Орешарски е препоръчал на кабинета на Бойко Борисов да го запази на тази длъжност. Стефанов преживя тежко съкращенията в НАП, но не позволи централното й управление да бъде разпарчетосано по отделни градове, както стана с други структури. Лоялността си пред ГЕРБ обаче той засвидетелства, когато през 2010-а започна данъчна проверка на имотите и доходите на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов по повод натрупаните от вицепремиера недвижими имоти. През февруари 2011-а НАП излезе със становище, че проверката не е показала данъчни нарушения. Според много хора това е циментирало позицията на Стефанов в агенцията и му е заработило депутатското място в сегашния парламент. А дали той ще се превърне в трибун на опозицията по данъчните и финансовите въпроси, тепърва ще видим.
