Трудната приватизационна програма на Гърция изглежда още по-неизпълнима след като в понеделник руската енергийна компания Газпром се отказа от покупката на дружеството за природен газ ДЕПА (DEPA). Като се има предвид, че именно то беше разглеждано като перлата в короната, която ще увеличи шансовете на Атина да постигне целта от 2.6 млрд. евро от продажба на активи през 2013 г., сега това изглежда трудно изпълнимо.
Разпродаването на държавните активи е едно от условията на спасителната програма от 240 млрд. евро, изготвена от тройката кредитори – Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз. Първоначалната цел на Атина бе да повиши 50 млрд. евро до 2019 г., но сега правителството настоява за промяна, така че да събере 11.1 млрд. евро до 2016 г. и 25 млрд. евро до 2020 година. Сумата от 2.6 млрд. евро беше определена за 2013 г., но липсата на оферти за DEPА показва, че дори и този скромен праг трудно може да бъде достигнат.
Това несъмнено ще създаде допълнително главоболие за правителството в Гърция, което получи ясно предупреждение от кредиторите, че не трябва да има забавяне по приватизацията на държавните фирми. Но това също е проблем и за bdquo;тройкатаrdquo;, тъй като тя ще трябва да реши какви мерки да приложи, ако Гърция заяви, че не може да изпълни предвидените за тази година приватизационни процеси.
Властите в Атина бяха шокирани, когато руския енергиен гигант се отказа да наддава за държавния доставчик на природен газ. Гръцкия премиер Андонис Самарас беше сигурен, че ще успее да осигури сделка с единствената международна енергийна компания, която изяви интерес към DEPА.
След продавала на продажбата се появиха спекулации, че решението на Москва да се оттегли е продиктувано от геополитическото напрежение. САЩ и Европейския съюз ясно показват своята неприязън към допълнителното засилване на руското влияние върху европейския енергиен пазар.
