А какво да кажем ние с гайдите? Този въпрос, зададен от един герой на магическия ни реалист Йордан Радичков, отдавна напусна територията на литературата и стана нарицателен израз в живота.А отговорът за няколко поколения гайдари е един и същ: Нямаме думата ние с гайдите.Седим си като преживни животни и нещо преминава покрай нас, което, като заровим носо у карамфирите, както казват шопите, се оказва, че бил животът. Гайдите са изподрани от стискане, но дори и жалък пискун рядко се чува.
При соца ние, авторът на тази творба, бяхме открили закономерността, че вземат ли да пускат повече американска музика по Хоризонт, значи ще вдигат хляба. Първо пускат слуха, че ще поскъпне с 8 ст., а после с ПМС го вдигнат с 4 стотинки. И ние, гайдарите, бяхме благодарни на властта.
Не ви ли прави впечатление, че вече втора петилетка подобна игра се играе и с тока. Регулаторната комисия бърза да сподели, че някой производител иска поскъпване с 40%, после благо отсича, че токът ще поскъпне само с 8 на сто. И ние, гайдарите, пак сме си добре.
Такава ми ти безучастна готованщина сме си възпитали. Сигурно от векове. Бог високо, цар – далеко.
Но дойдоха други времена. И ние, и европейците стоим учудени и се гледаме под око от двете страни на заличената вече Берлинска стена. И те, и ние не можем да повярваме, че живеем в един общ дом. Досущ като едно време. (Баща ми, професор Цолов, мир на праха му, беше получил служебен апартамент в цигански блок в ж.к. Тракия в Пловдив. Съжителството не се получи.)
Но да се върнем: А какво да кажем ние с гайдите?
Властта говори с нас като с храненици, въпреки че сме й работодатели. Когато имат добри чувства към нас, говорят така: Ще ви построя магистрали, Колко театри ви оправих или Ще дадем заслуженото на майките, Ще вземем мерки за бизнеса.
Когато обаче трябва да се прави нещо, което е непопулярно, но здравословно, се казва: Така иска Брюксел и Подобно е в повечето страни в ЕС. И толкова по комуникацията.
Спомнете си предизборния лозунг на БСП: Да върнем България на гражданите! Ами защо ни я взехте, бе, та да трябва сега да ни я връщате?, питаме ние. Но и този глас си остава в гайдите.
Затова е прието да се казва, че в България има политическа класа. Според добрия и умен, но исторически наивен дядо Маркс, класата е свързана със средствата за производство и само работническата класа няма такива, затова няма какво да загуби освен оковите си. А какви ли средства за производство има политическата класа? Най-добрите – властта.
Значи сме разделени на политическа класа и гайдари. Защо ли е така?
Ами защото я няма трансмисията между народ и власт. Тази власт в развитите (а и не съвсем) страни се казва Гражданско общество.
Тази трансмисия в едно малко швейцарско село отказа на Шумахер да си купи къща, защото ще ги оглуши и одими с високоскоростните си страсти.
Тази трансмисия кара турците да слагат бели кърпи по терасите си около площад Таксим, за да пратят хабер на протестиращите, че ги подкрепят, а техните домове са готови за първа помощ.
Някой ще каже, че сме крайни. Вероятно.
Ще каже, че има много неправителствени, пациентски, браншови и други свободни граждански формирования, които са призвани да препратят посланието на ручилото до върховете. Не се заблуждавайте, това са мимикрирали креатури на властовите храненици.
И така, отчуждението на властта от нас и обратното ражда не само грандиозна безконтролност у нея, но и пълна апатия у нас. Което обяснява защо тъпчем на едно място.
Наскоро онзи странен островитянин, който живя половин година при семейство в Пловдив, за да научи езика и го направи перфектно, но му откраднаха джипа. Н. Пр. Джонатан Алън, посланик на Великобритания у нас, ни предупреди с една фраза: Нуждаете се от национализация на реформата. И обясни: Силните общества се облягат на готовността да се действа в интерес на по-широки кръгове, на хора, които не познаваме и не сме срещали.
Просто, нали?
По гайдарски просто!
А неразбираемо.
