Съвременната кипърска трагедия става все по-оплетена. След като в края на март три институции – Европейската централна банка, Международният валутен фонд и Европейската комисия, познати още като тройката кредитори, поставиха Никозия на колене в замяна на 10 млрд. евро спасителен заем, сега властите на острова търсят възмездие. Или може би по-скоро отмъщение.
Кипърските депутати, водени от заместник-председателя на управляващата партия на острова Демократичен сбор (ДИСИ) Авероф Неофиту, настояват държавата им да съди Европейската централна банка (ЕЦБ) и дори лично шефа на институцията – Марио Драги, заради това, че е разрешил превеждането на милиарди евро спешна ликвидна помощ към втория по-големина кредитор на острова Лаики банк. Според тях Драги е одобрил това, въпреки факта, че банката е била в неплатежоспособност.
Когато през май 2012 г. държавата е гарантирала 1.8 млрд. евро на Лаики, кредиторът вече е бил погълнал спешна ликвидна помощ отвън в размер на 3.8 млрд. евро, главно поради постоянния отлив на депозити от лятото на 2011 година.
През юли 2012-а държавният дълг на Кипър беше класиран като високорисков, което означаваше, че не може да бъде използван като обезпечение за банката. В този момент Лаики технически е била в несъстоятелност. До вземането на решение за закриването на Лаики спешната ликвидна помощ за банката набъбва до 9 млрд. евро и съгласно плана за преструктуриране на банковия сектор преминава към баланса на Бенк ъф Сайпръс.
Депутатите сега твърдят, че ЕЦБ е нарушила собствените си правила, като е позволила наливането на ликвидност в Лаики да продължи. В изказването си пред Комитета по финанси в понеделник (10 юни) Неофиту представи и предложението си Република Кипър да съди ЕЦБ и евентуално Марио Драги, аргументирайки, че в противен случай, ние сме губещи. Истината обаче е, че спешната помощ от ЕЦБ не отива директно към банката, а преминава през централната банка на съответната страна и е отговорност на нейния гуверньор да прецени дали една кредитна институция е платежоспособна, преди да й осигури необходимата ликвидност.
Предложението на депутатите изглежда несериозно, но още по-необяснима е смелостта, с която се изправят срещу институцията, която донякъде спаси страната им от фалит и изключване от валутния блок. Поведението на кипърските народни представители също не е неочаквано след жестоките условия на спасителния заем за Кипър, които отключиха гнева както на обикновените граждани, така и на редица държавни служители. Но реакцията на законодателите може да се разглежда и като отмъщение срещу Марио Драги и централната банка, след като през миналата седмица базираната във Франкфурт институция изпрати до кипърския парламент писмо, в което сериозно критикува плановете за промяна на управлението на Централната банка на Кипър.
Според ЕЦБ изготвеният от правителството план съдържа редица мерки, които застрашават независимостта на Кипърската централна банка. Законопроектът предлага изменение на борда на директорите на централната банка чрез увеличаване на техния брой от пет на седем. Към гуверньора и заместник-гуверньора ще се присъединят две нови длъжности, посочени като изпълнителни директори със специфични задължения. Освен това възнаграждението им ще бъде определяно в момента на тяхното назначаване от Министерския съвет, а не от централната банка. Кипърското правителство предлага още решенията относно политиката на централната банка да се определят от гуверньора, но със съгласието на борда на директорите.
Разбира се, ЕЦБ възразява твърдо против това, тъй като по този начин се поставя под съмнение способността на гуверньора самостоятелно да се справя със задълженията си, които са му възложени от Европейската система на централните банки (Евросистемата). Съгласно националното законодателство те принадлежат изключително и само на управителя.
ЕЦБ оспорва проекта и по редица други причини. В него, според европейската институция, липсва яснота за точния характер на правомощията, които ще бъдат предоставени на двамата изпълнителни директори. Не е посочено и точното разделение на компетенциите между гуверньора и изпълнителните директори. В становището си Европейската централна банка подчертава, че решението на правителството да контролира заплатите на борда може да застраши личната независимост на членовете му. А това ще доведе до съмнения за независимостта на централната банка, заради необходимостта бордът да одобрява решенията на гуверньора. В заключение се казва, че ЕЦБ в никакъв случай няма да допусне да се случи подобно нещо или да позволи на Кипър сам да променя правилата.
Вероятно истината за съдбата на Лаики се намира някъде по средата между Никозия и Франкфурт, но нито една от страните не може да претендира, че е напълно безгрешна. Докато обаче Кипър продължава да търси виновните за краха на финансовата система, ситуацията на острова се влошава. Преструктурирането на Бенк ъф Сайпръс продължава да се бави поради вътрешни борби между правителството, централната банка и международните кредитори, а облекчаването на капиталовите ограничения постоянно среща съпротивата на Брюксел.
