Изненадващото избиране на Хасан Рохани за президент на Иран е като слънчев лъч сред сгъстяващите се буреносни облаци над отношенията на Запада с Ислямската република. Прибързаният ентусиазъм обаче може да се окаже грешната стратегия за САЩ и европейските им партньори в силно пропитата от недоверие атмосфера. Победата на Рохани е триумфално възкръсване на реформаторското движение, което върховният лидер Аятолах Али Хаменей сякаш потисна след последните президентски избори преди четири години. Тя изпраща ясен сигнал на управляващите духовници, че на мнозинството иранци им е писнало от строгите икономии и изолация, наложени от международните санкции.
Рохани отдавна е свързван с умерения лагер в иранската политика. Той беше съветник по националната сигурност на прагматичния президент Акбар Рафсанджани и впоследствие на президента реформатор Мохамад Хатами. В това си качество оглави ядрените преговори на Техеран с тройката от ЕС (Великобритания, Франция и Германия) преди десетилетие и прие през този период да се замрази иранската програма за обогатяване на уран. С това си навлече презрението на досегашния президент Махмуд Ахмадинеджад, според когото е направил едностранни отстъпки, забавили сериозно иранската ядрена програма.
Нищо чудно, че след осемте години на потайни и предизвикателни щуротии на Ахмадинеджад мнозина на Запад виждат в избора на Рохани надежда за излизане от ядрената безизходица. Но не бива да се изключва и вариант, при който надеждите изпреварват реалностите. Иранският народ иска край на своята изолация и с победата на първия тур Рохани получи категоричен мандат за промяна. Аятолах Али Хаменей обаче остава човекът, който командва парада. Всъщност изборите може и да са укрепили управлението му – вместо да протестират срещу него, както направиха така масово преди четири години, сега след вота хората празнуваха по улиците. А и радикалният режим на аятолаха вече си има умерен, демократично избран президент, който да прикрива собствения му екстремизъм.
Намеренията на върховния лидер ще бъдат подложени на първо изпитание в Сирия, където Ислямската република и нейните милиции от Хизбула са сериозно ангажирани с брутално смазване на опозицията срещу режима на Асад. Малко вероятно е избирането на Рохани да е предвестник на някаква умереност на този фронт. Имайки предвид, че САЩ, Великобритания и Франция се ангажират все повече с въоръжаване и обучение на сирийската опозиция, тенденцията ще е по-скоро в посока на конфронтация, а не на помирение със Запада. Но има и друга причина за по-голяма сдържаност. Прекалено топлото приемане на новия президент може да засили параноята на Хаменей и да попречи на Рохани да настоява за отстъпки в ядрените преговори, ако изобщо има такива намерения.
Във всеки случай времето не работи за решаване на въпроса чрез споразумение. Ядрената програма на Ислямската република бързо се приближава към способността за пробив и може би към края на 2013 г. ще разполага с капацитета да обогати запасите от уран до равнищата, необходими за атомна бомба. Това ще бъде прекрачване на червената линия, начертана от израелския премиер Бенямин Нетаняху, а в някаква степен ще е и предизвикателство към ангажимента на Барак Обама да не допусне Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Ето защо Западът трябва да продължи с предпазлива скорост, отчитайки в победата на Рохани възможност, която не може да си позволи да пропилее с прибързан ентусиазъм, но и с ухо, насочено към все по-силното тиктакане на ядрения часовник.
На първата си пресконференция новоизбраният ирански президент демонстрира желание да намали напрежението между Иран и САЩ, но изключи варианта за преки преговори между двете отчуждили се държави. Рохани поиска по-добри отношения с Белия дом, но и заяви, че страната му няма да спре обогатяването на уран – най-големия източник на напрежение между Техеран и Вашингтон.
Подобно предпазливо положително мислене демонстрира и Обама, като подчерта, че САЩ искат по-сериозни и съществени отношения с Иран, но предупреди, че Ислямската република трябва да прояви готовност за компромис по ядрената си програма, преди Вашингтон да се съгласи да отмени санкциите, които нанесоха удар на местната икономика. Тези думи на Обама отразяват истинската сложност на предизвикателството, пред което е изправен Западът.
Анатолий Стайков
