Премиерът Пламен Орешарски и лидерът на БСП Сергей Станишев се извиниха заради кандидатурата и наложения от тях избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Извиниха се на протестиращия народ, на разочарованите избиратели, на насилените си депутати в парламента.
Смаяни (защо ли?) от острата обществена реакция, която явно не очакваха, управляващите предприеха спешна операция по ограничаване на щетите. Стореното обаче е необратимо. С избора си за шеф на ДАНС мнозинството не просто унизи парламента. Тази демонстративна плесница по лицето на обществеността потвърди, че въпреки смяната на властта в България нищо не се променя. Управляващите партии се редуват, ала кръговете, които ограбват България с любезното им съдействие, продължават да дърпат конците. Банален извод, който в последните 20 години се самонатрапва до втръсване.
БСП е изправена пред изключително тежка равносметка. Сергей Станишев не защити името си на лидер от европейска височина въпреки поста, на който беше избран миналата година. Гордостта от назначението му за шеф на ПЕС беше за всичките му съпартийци. Сега мнозина от тях смятат, че не е редно той да е начело на българските социалисти.
Показателно за трудностите, които председателят на БСП има с разбирането на сегашната ситуация, бе пресконференцията на партията във вторник. На нея, след като червеният лидер повтори тезата си за катарзиса, през който Пеевски преминал, журналистите избухнаха в смях, а той недоумяващо попита: Защо се смеете?.
Докато беше в опозиция, БСП изглеждаше като партия, която се развива и взема голяма част от решенията си след вътрешна дискусия. На фона на ГЕРБ правеше впечатление с диалогичност и с това, че несъгласието с лидера не означава автоматично изхвърляне на инакомислещите зад борда. Запълването на постовете в изпълнителната власт обаче разкри, че столетницата се държи по един начин като опозиция и по съвсем друг – като управляваща сила.
Горчиви са изводите и за ДПС. Традиционно в движението са твърде извисени, за да се занимават с каквито и да било равносметки. Публиката обаче сигурно е разбрала, че въпреки надеждите партията никак не се е променила след оттеглянето на Ахмед Доган. Зад претенциозния високопарен наратив на Местан се крие същият потресаващ цинизъм. Едва ли е случайност, че в парламента Делян Пеевски седеше до него.
Сега партията започна битка за връщането на Пеевски като депутат – нещо, което ще налее допълнително масло в огъня на общественото недоволство. Ако Конституционният съд постанови, че той не може повече да бъде народен представител, сигурно ще последва завръщането му като следовател. То пък трябва да бъде гласувано от ВСС. И това само ще задълбочава политическата криза.
Как се стигна дотук? Правителството нямаше абсолютно никаква причина да е с понижена чувствителност, защото недоволството, избухнало през февруари, си къкреше, макар и по-тихичко. Още повече че под носа си кабинетът имаше за пример протестите в Истанбул, а плътно зад гърба му, в неприятния смисъл на думата, дишаше и все още диша своеволният Волен Сидеров. Единственото логично обяснение за допуснатите чудовищни грешки е тежкият властови амок, който замъглява адекватната преценка.
Доскоро всички се оплакваха от безличието на 41-ото Народно събрание. Сегашното 42-ро има ясно изразено лице. И то се оказа грозно. Беше само въпрос на време тази аномалия да се прехвърли и към кабинета. Разбира се, никой не очакваше безпардонния и провокативен начин, по който това се случи. С изключение, разбира се, на свръхтесния кръг, който реди министри, заместник-министри, областни управители и останалите назначения.
Пълният състав на конфигурацията, която вероятно включва Станишев, Орешарски и Местан, така и остана неизвестен. И няма как да е по друг начин, след като изначалният замисъл на управляващите беше да отричат съществуването на политическа група, разпределяща постовете в държавата. Част от плана бе всичко да става зад паравана на експертността. Резултатът е, че улицата взе инициативата и припомни на елита, че не управлява частно дружество, а демократична държава.
