Само за последните десетина дни в публичното пространство се завъртяха толкова противоречиви информации за усвояването на европейските фондове, че хората започнаха да се чудят дали политиците ни са присъствали в училище в часовете по математика, или боравят с някакви собствени теории за събиране и изваждане на числата. Първо, вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която именно отговаря за оперативните програми, заяви, че България е застрашена да бъде сред последните в Европейския съюз по усвояване на средства от сегашния евробюджет. После стана по-конкретна и посочи, че към края на тази година вероятно ще загубим 237 млн. евро. Незнайно защо и как след това последваха няколко публикации в различни медии, според които сумата на парите, които ще загубим, вече беше един милиард лева. Черешката на тортата сложи евродепутатът Ивайло Калфин, който официално оповести, че България вероятно ще се прости с между половин и един милиард евро от фондовете, с които разполага, през сегашния финансов период. В опит да опровергае тези твърдения глас наддаде и бившият министър Томислав Дончев: От обърканото цитиране на данни – отбеляза той – разбрах следното: правителството няма намерение да работи и да плаща до края на годината и България ще загуби пари. Но за това ще са виновни предишните.
Че политиците у нас обичат да си чешат езиците по темата за европейските фондове, знаем отдавна, но в случая се забелязва една странна негативна градация, очертаваща
от лошо по-лошо бъдеще
nbsp;
Ползата от нея вероятно би трябвало да измерят социолозите, но на фона на останалите политически събития по нищо не личи повтарянето на мантрата колко сме зле да върши някаква работа. Далеч по-разумно би било да се каже какви мерки ще се вземат, за да се ускори процесът на разплащане на средствата от оперативните програми.
Всъщност при цялата тази канонада от числа с много нули никъде не чухме отговора на най-важния въпрос: може ли да загубим нещо, което все още не притежаваме? Както е добре известно, Брюксел е заделил едни милиарди за България, но в никакъв случай не ни ги е дал даром, така че да може да ги загубим с лека ръка, каквото внушение се опитват да направят управляващите. Единствената възможност, която стои пред страната по отношение на тези пари, е да спечелим колкото се може повече. Едва след това, при наложени финансови корекции и разкрити нарушение, е редно да се говори за загуби.
Не бива да забравяме също, че в историята на ЕС няма държава, която да е усвоила на 100% отпуснатите й средства. Затова резултати над 90% се приемат за отлични, а около 80 на сто – за много добри. Ако българските управници бяха на ниво, отдавна щяха да са разяснили тези подробности. Само че така нямаше всеки резултат, различен от теоретичния максимум, да се приема за провал, и съответно нямаше да има за какво да се хулят политическите опоненти.
За да не сме и ние голословни, ще разгледаме
фактите такива, каквито са
nbsp;
Вицепремиерът Зинаида Златанова обясни, че под риск от загуба са 30 млн. евро от оперативната програма Околна среда, между 73 и 123 млн. евро от Регионално развитие, 50 млн. евро от Конкурентоспособност, 70 млн. евро от Развитие на човешките ресурси, 5 млн. евро от Административен капацитет и близо 9 млн. евро от Техническа помощ. Отделно под въпрос били и още около 100 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони. Единствено по оперативната програма Транспорт нямало риск от загуби. Златанова все пак уточни, че това са потенциални и индикативни числа, които могат да бъдат както по-малки, така и по-големи към края на годината.
Според Ивайло Калфин пък за шест години и половина у нас са усвоени 31% от структурните фондове, което означава, че за да се наваксат останалите близо 70%, е необходимо през следващите две да се харчат по 150 млн. евро на месец. До края на годината ще стане ясно колко точно пари ще загуби България, но очакванията са, че те ще възлязат на 6-8% от средствата, предназначени за страната през настоящия финансов период, твърди още той.
Погледнато така, положението наистина не изглежда розово, но за радост и Златанова, и Калфин не казват цялата истина. Не че не я знаят. Просто им е по-удобно от политическа гледна точка. В действителност към момента
няма загубени пари
nbsp;
по нито една от седемте оперативни програми, финансирани от Структурните и Кохезионния фондове. Това е видно от всички официални документи, както и от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС. Досега са отписани (б.а. – какъвто е правилният термин) единствено 90 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони, от които близо 39 млн. евро от бюджета за 2009-а и 51 млн. евро от този за 2010 година. Загуби има и по програмата Рибарство – малко над 4 млн. евро, както и по програмите за трансгранично сътрудничество – общо 3.3 млн. евро.
Средствата от фондовете на Европейския съюз се усвояват по правилото n+2/n+3, според което заложеният бюджет за всяка година трябва да се усвои в срок до две или три години след това. Тоест до края на 2013-а е необходимо да бъдат направени плащания, които да покрият заявените за 2010-а и 2011 г. суми. Последните трансфери по този програмен период пък могат да се извършват до 31 декември 2015-а. Точно на тази база се правят и спекулациите за големи загуби. Казва се, че ще изтървем един милиард лева, а на практика това е приблизително сумата, която трябва да се разплати до края на годината (виж таблицата). За да се случи отписване на толкова много пари, е нужно през следващите шест месеца да не се работи по никакви европроекти и всички плащания да бъдат спрени.
Конкретните числа на вицепремиера Златанова са получени като предположение, че споменатите по-горе суми по отделните програми няма да могат да бъдат разплатени в срок. Още отсега обаче е ясно, че някои от
прогнозите й са тотално сбъркани
nbsp;
По програмата Конкурентоспособност например тя твърди, че под риск са 50 млн. евро. Но това няма как да е вярно, след като по план до края на 2013-а е необходимо ЕС да сертифицира точно 1.016 млрд. лв., а към 31 май вече са били платени 970 млн. лева. С други думи, до края на годината има да се усвоят само още 46 млн. лв., а какво остава да говорим за отписване на цели 50 млн. евро, които са си 98 млн. лева.
Подобни сметки могат да се направят и за останалите оперативни програми. Несъмнено най-сложно изглежда положението по Регионално развитие, където заложената цел е 1.332 млрд. лв., а постигнатият засега резултат – 970 млн. лева. Но ако обърнем внимание, че само през април са били сертифицирани 130 млн. лв., нещата придобиват съвсем друг вид.
По-скоро трябва да се притесняваме за програмата Околна среда, по която от 2007-а насам Евросъюзът е възстановил общо 600 млн. лв., а в останалите месеци до края на годината трябва да преведе още 300 млн. лева. Но и в този случай има важни подробности, които могат да се окажат решаващи. Същинското договаряне на средства по екопрограмата стана едва през втората половина на 2011-а и през 2012-а, така че реалното изпълнение на проектите чак сега навлиза в най-активната фаза и съответно
големите плащания предстоят
nbsp;
Няма как да не се отбележи също така, че служебното правителство реши авансовите плащания към бизнеса и общините да бъдат увеличени от сегашните 20-35 до 65%, а междинните – до 95 на сто. Нововъведението важи за всички оперативни програми, като от него могат да се възползват още и централната администрация, държавни агенции и дружества. И всичко това неминуемо ще повиши темпото на усвояване на европарите през следващите няколко месеца.
Ако пък управляващите се захванат за работа и оставят оправданията и черногледството настрана, е напълно реалистично страната ни да постигне обща усвояемост на средствата от ЕС в размер на около 80%, което, както казахме, ще е един много добър резултат. Към 3 юни вече са били договорени почти всичките 15.6 млрд. лв., а разплатените са близо 40 на сто или 6.2 млрд. лева. Нищо не пречи в останалите две години и половина, през които могат да се извършват плащания по вече сключените контракти, да бъдат усвоени поне още толкова пари.
