На фона на тревожния спад на чуждестранните инвестиции, отчетен от БНБ за първото тримесечие, поредицата от спешни кризисни мерки, които лансира през седмицата правителството на Пламен Орешарски, предизвикаха доста противоречиви отзиви сред представителите на бизнес средите в страната.
Няма какво да се заблуждаваме – след като вложенията отвън буквално секнаха през последните четири години, именно малките и средните компании трябва да се насърчават по всички възможни начини, за да се превърнат в двигателя за съживяването на икономиката. И наистина, от трибуната на Народното събрание министър-председателят даде няколко обещания на фирмите. Първото е, че до 1 септември ще бъдат направени законодателни промени, с които да се облекчи административната тежест. Специално за целта ще се създаде Съвет към премиера, който ще направи преглед на съществуващите режими и ще излезе с конкретни предложения за облекчаването или премахването им.
Наред с това до 30 октомври трябва да се промени Законът за обществените поръчки, така че да се разшири достъпът на компаниите до търговете, обявявани от държавата. Не е нормално в страна членка на ЕС почти едни и същи фирми в определени сектори да печелят обществени поръчки. Трябва да опростим процедурите, така че когато се кандидатства, да се знае, че държавният служител не е враг и пречка на българския бизнес. Напротив, той трябва да помага, за да се усвояват средствата, които не са малко, коментира темата и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, визирайки изнесената преди дни информация, че 2% от фирмите в строителния бранш печелят 98 на сто от процедурите. Редно е обаче да отбележим, че едни и същи печелеха търговете и по време на управлението на тройната коалиция. Само имената на част от тях сега вече са други.
До 30 август правителството има намерение също така да разплати всички просрочени задължения към предприемачите по изпълнени от тях обществени поръчки и да ускори възстановяването на взетото ДДС. До 1 октомври ще се предприемат стъпки и за привличането на кредитни средства в Българската банка за развитие, за да се облекчи достъпът до финансов ресурс за стартиращия малкия и средния бизнес.
В подобни намерения определено има логика и едва ли някой щеше да възрази срещу тях, ако те не бяха гарнирани със солидна порция мъчно изпълними обещания в социалната сфера. Основното разминаване между работодатели и държавата е свързано с обещанието на Орешарски за увеличаване от 1 октомври на минималната работна заплата, след съгласуване с Тристранния съвет. Дискусионни се оказаха и намеренията на кабинета да намали на всяка цена тарифите за електроенергия поне с 5 на сто от началото на следващия регулаторен период.
От тези мерки оставаме с впечатление, че се търсят популистки, а не пазарни решения за ограничаването на цените за сметка на ресурсите на цялата страна и прехвърляне на тежестта върху данъкоплатците. Подобни действия временно решават нещата. По-добре проблемът с цените да се регулира с компесаторни механизми, със социални помощи и т.н. Второто нещо, което не прочетохме е, че увеличението на минималната работна заплата ще доведе до много тревожни резултати в различни региони на страната. Ще се стигне до неимоверно натоварване за малкия бизнес за някои региони, където има огромна безработица, която ще се увеличи още повече. За мен голямата част от мерките са спасителни, но в много нездрава политико-икономическа среда, отбеляза председателят на Българската стопанска камара (БСК ) Божидар Данев. Той изрази подкрепа за кабинета, но с уговорката, че той трябва да е експертен, а не политически както в момента.
Далеч по-крайни в изказванията си бяха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Те заявиха в прав текст, че откакто е встъпил в длъжност на 29 май тази година, кабинетът Орешарски, както и парламентът се занимават единствено и само със силовите структури на държавата, докато икономиката е оставена на заден план. И настояха за провеждането на незабавни избори.
Новото правителство е оставило на заден план информационните и комуникационните технологии, алармира пък независимата агенция за пазарни и бизнес проучвания в сектора CBN – Panoff, Stoycheff amp; Co. Според анализаторите от стъпването в длъжност на Данаил Папазов като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в сайта на ведомството се публикуват новини, свързани само с транспорт. От агенцията изтъкват още, че сред всички новообявени заместник-министри няма отговорник за информационните технологии, при положение че при служебния кабинет имаше специален министър, който да отговаря за електронното правителство.
Впрочем, за акцент върху електронното управление настояваха и от БСК. В мерките за подобряване на бизнес средата, които те предложиха на Пламен Орешарски, има специална точка по този въпрос.
От организацията поискаха представяне на пътна карта за въвеждане на е-правителството, включително и с конкретни срокове и отговорници, възлагане на изграждането му до ключ на фирма със сходен опит в други държави, включително и чрез целеви държавен заем, както и разработването на задания и внедряването на електронно управление за всички държавни ведомства поотделно, както и като цяло, в тесен диалог с бизнеса. От подобно предложение обаче няма и помен в мерките на Орешарски, одобрени от парламента.
nbsp;
nbsp;
Другите мерки
– Замразяване на увеличението на пенсионната възраст. Въпреки че Европейската комисия препоръчва да затегнем още повече условията, кабинетът възнамерява да изпълни предизборното обещание, залегнало в програмата на БСП. Аргументът е, че така ще се стимулира намаляването на младежката безработица. Догодина се връща и швейцарското правило, според което пенсиите се индексират с 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход.
– Увеличаване на размера на еднократната целева помощ за ученици, записани в първи клас на държавно или общинско училище, от 150 лв. на 250 лева. Това ще засегне около 45 хил. деца и ще струва 4.5 млн. лв. допълнително.
– Разширяване на кръга на лицата, които имат право на достъп до целеви помощи за отопление за новия отоплителен сезон. Промяната ще позволи още 60 хил. души да получат помощите. Сега с това право се ползват около 210 хил. души и семейства.
– За усвояването на европейските фондове липсва конкретика. Записано е изготвяне на цялостен пакет, обхващащ всичките раздели на Споразумението за партньорство, както и разработването на стратегическите и програмните документи за управление на средствата от фондовете по общата стратегическа рамка на Европейския съюз за новия програмен период. На практика обаче това е част от задълженията на изпълнителната власт и в никакъв случай не може да се определи като кризисна мярка.
– Предвижда се до декември да бъде изготвен пакет от мерки за защита на потребителите от монополните структури на пазара. Както и функционално укрепване и повишаване на административния капацитет на регулаторните органи чрез законодателни промени. Депутатът от Атака Станислав Станилов определи тези намерения като мижи да те лажем.
