Подкрепата на ПЕС за Станишев изглежда все по-крехка. Само два дни след конгреса на европейските социалисти в София, на който всичко премина безоблачно, шефът на социалистите в Европарламента Ханес Свобода разкритикува ситуацията в България. Направи го с почти същите думи, които могат да се чуят и от протестиращите в София. Не приемам назначението на олигарх за главен борец с корупцията и не разбирам защо Сидеров е избран за председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията, гласеше същността на посланието му. На фона на тази несъвсем другарска по стандартите на БСП критика отношението на Европейската народна партия към ГЕРБ изглежда несправедливо щадящо.
Обърнахме се към евродепутати и специалисти, за да коментират как борбата между европейските партии и отношенията в политическите семейства влияят върху България.
Преди 2007 г. се наблюдаваше нормализиращо въздействие на европейските партии майки върху представителите им в България, особено при БСП, която търсеше да се впише в социалдемократическия мейнстрийм, коментира Димитър Бечев, директор на Европейския съвет за външна политика. ЕНП пък даваше възможност на СДС да лобира за ускоряване на процеса за присъединяване към ЕС пред някои западни правителства в ключовите години 1997-2001 г., припомня той. Според Бечев след 2007 г. има промяна и вече се вижда, че и двете големи европейски партийни групи подкрепят предимно своите във вътрешнополитическите им битки, затваряйки си очите за прегрешенията им. Като пример той привежда отношението на ЕНП към премиера на Унгария Виктор Орбан и това, че в България ГЕРБ безкритично е била приета за приемник на реформистката десница.
Нормализация чрез партийните семейства?
Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев споделя друга позиция: При някои залитания, както в ГЕРБ, БСП и в другите партии участието им в политическите семейства в Европа има коригиращ смисъл. Ала той не си спомня за период, в които към партията му е имало сериозни критики от страна на ЕНП. Тъкмо обратното: Сещам се за мотивиращ импулс от тяхна страна, особено в сферата на борбата с организираната престъпност и корупцията, прекъсването на контрабандата на наркотици, кредитни карти и фалшиви пари, измамите, както и за поддържането на финансовата стабилност. Ковачев отрича да има сигнали за разколебаване на подкрепата за ГЕРБ от ЕНП. Според него в началото на управлението на това правителство е имало натиск от ПЕС към БСП заради намерението за либерализиране на тютюнопушенето. Това обаче не било публично оповестявано.
Въпреки опитите ни да се свържем с евродепутатите от БСП за коментар не успяхме да получим такъв. Бившият народен представител в Европейски парламент от левицата Атанас Папаризов, който е и председател на съвета по европейските въпроси и управлението на европейските фондове в БСП, все пак заяви, че подкрепата на европейските социалисти за Станишев е абсолютно безусловна. Според Кристиан Видеску, румънски делегат на конгреса на ПЕС, който се проведе миналата седмица в София, нищо не е безусловно. Но ние, социалистите, се подкрепяме едни други със сърцата си, подчерта той.
Лоши момчета или наши копелета
Ако лошото момче на ЕНП в Европа безспорно е министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, то за ПЕС това е румънският премиер Виктор Понта, който миналата събота се срещна с Пламен Орешарки. Той беше обвиняван от ЕС, че иска да отстрани политическия си противник президента Траян Бъсеску, да ограничи правомощията на Конституционния съд, както и за проблемите с върховенството на закона в страната. От румънската социалистическа делегация посочиха, че вярата им в Понта е непоколебима и че голяма част от младите в румънската левица го чувстват особено близък, тъй като са израснали в партийната йерархия заедно с него. Такова сигурно е отношението и на много партийци към Станишев, които вкара в 42-рия парламент млади и сравнително непознати лица. Подмладяването обаче не го предпази от чудовищната грешка, която допусна.
Опозицията сама се разяжда. В Либерално-демократическата партия воюват едни срещу други, разделени са на два или на три лагера. Това обаче не е по наша вина или по вина на Понта, разказа по повода делегатът Видеску за Румъния.
Войната между европейските партии все по-често се прехвърля във вътрешнополитическия дебат на националните държави. Председателят на либералите и демократите в европарламента Ги Верхофстат наскоро предложи да се активира чл.7 от Договора за ЕС, който предвижда замразяване на правото на глас в съвета. Санкцията визираше Унгария. Текстът може да се приложи спрямо страна, която сериозно е нарушила основополагащите принципи на ЕС.
Прилагането на чл.7 от Договора за ЕС е ставало само веднъж – през януари 2000 г. за Австрия – заради участието на партията на покойния Йорг Хайдер в управлението. Впрочем именно заради това и непризнатата подкрепа на Атака за българското правителство е толкова неприятна тема за БСП.
Асоциации
Виктор Орбан в Унгария обаче е друг случай, коментира Андрей Ковачев. Според него там ЕНП е изиграла роля, за да може управляващата партия ФИДЕС да преосмисли позицията си по спорните въпроси. Те касаеха желанието за преразглеждане на конституцията, за запазването на независимостта на централната банка и ранното пенсиониране на магистратите. С уговорката, че ситуацията в Унгария не е същата като тази в Германия след падането на Берлинската стена, Ковачев все пак прокара паралел. След обединението на Германия всички съдии от ГДР бяха уволнени и въпреки това тогава никой не упрекна страната в липса на демократичност, посочва Ковачев. Орбан се опита да пенсионира малко по-рано старите комунистически кадри в съдебната система и беше жестоко нападнат.
Евродепутатът от НДСВ Станимир Илчев припомня, че Ханес Свобода е направил критичното си изказване много скоро след своята визита в София. Според него можело да се предполага, че в България той е имал сериозен разговор с представителите на БСП и че някои от аргументите и обясненията им за избора на шеф на ДАНС не са го удовлетворили. Илчев посочва, че подобна критичност по различни поводи е била практика и в много от другите европейски политически семейства – с едно изключение:
За съжаление не се наблюдават подобни реакции от ЕНП към ГЕРБ – както когато те бяха управляващи, така и сега като опозиция. Вероятно те все още са в захлас от превъзходния им резултат през 2009 г., който подари на ЕНП най-много мандати в Европейския парламент. И може би се надяват това да се повтори по инерция. Но според Илчев отношението на най-голямата европейска дясна партия скоро може да се промени. Той допуска дори и че това може да се случи преди изборите за евродепутати през 2014 година. Паралелът, който той вижда, е между поведението на ГЕРБ в българския парламент и случващото се в последните години в Албания: В последните две-три години ЕНП, а и всички европейски партии бяха много критични към албанската лява опозиция заради това, че тя напусна парламента. Сега същото, макар с обратен знак, се наблюдава и в България. И мисля, че най-трезвите политици в ЕНП няма да издържат дълго, преди да направят вътрешна, дискретна, но строга забележка на ГЕРБ, отбеляза той.
Несъстоялите се дебати
Националните партии, освен да представляват държавите си в Брюксел и Страсбург, имат за задача и да транслират европейските теми и дебати в собствените си държави. Причините това да не се получава добре в България (а и в други страни) са много. Освен че избраниците ни могат несанкционирано да не спазват това подразбиращо се задължение, от значение е и всеобщото усещане в българското общество, че не принадлежи пълноценно към Европа.
Конкретен пример за изолацията от общоевропейската тематика е това, че все още никой не е взел отношение към подготвяните правила за финансиране на европейските партии. Почти пред завършване е докладът за начините на финансиране и статутът на европейските партии, разказва Илчев. – В дебата по него взеха активно участие всички партии в Европа – ЕНП, ПЕС, зелените, либералите, консерваторите, дори и на Европа на свободата и демокрацията. Резонансът в държавите членки от Източна Европа беше много слаб. Нищо чудно дори българският парламент да пропусне да изрази обща позиция за това как ще се структурират, как ще се регистрират и отписват общоевропейските партии и фондации.
Надежди и реалност
Надеждите, че членството в Европейския съюз автоматично ще доведе до нормализиране на българските институции и елити, повяхнаха отдавна. За това, разбира се, оказа влияние и кризата, която доведе до забавяне на скоростта на интеграция и даде силен импулс на евроскептичните настроения. И все пак може да се разчита, че критиката на европейските партии има отрезвяващ ефект върху ръководствата на българските политически сили. Реакцията на Свобода е доказателство в тази посока. Ала може ли то да промени мисленето на самозабравили се политици и да доведе до прекъсване на връзките им с олигархията? Отговорът е не. Защото не последните седмици, а последните години показаха колко дълбоки са зависимостите.
Само в периферни държави в ЕС като България, където институциите и елитите страдат от дефицит на легитимност, влиянието на партиите майки върху вътрешния политически живот в страните членки нараства, смята специалистът по международна политика Димитър Бечев. Обяснението е, че традиционно Брюксел се ползва с по-голямо доверие сред гражданите, заради което и българските партии търсят да си внесат недостигащата им легитимация отвън.
