Най-големият блок след избори в Германия ще е на негласувалите. До този извод са стигнали проучванията на фондация Фридрих Еберт, която е близка до социалдемократите, и на анализатора Хорст Опашовски. Те представят доста мрачна картина за парламентарния вот в страната на 22 септември и показват, че електоратът излиза във ваканция.
Броят на отказалите да гласуват германци е скочил над три пъти от 70-те години на ХХ век досега. През 1973-а едва 10% от имащите право на глас не са отишли до избирателните урни. На последните парламентарни избори в Германия през 2009-а делът им е нараснал до почти 30%, а на регионалните числото е още по-голямо. В Хамбург и Бремен и в провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Мекленбург-Западна Померания то е било над 40%, а в Шлезвиг-Холщайн – повече от 50 процента.
Според Опашовски огромният ръст на германците, които губят интерес към изборите, се дължи основно на усещането, че политиците вече не са честни и не заслужават доверие. Политическите партии се интересуват повече от властта, отколкото от благосъстоянието на хората, и техните представители се грижат повече за имиджа си, отколкото за същността на нещата. Опашовски е достигнал до извода, че политиците и гражданите живеят в съвършено различни светове.
Подобни са резултатите от проучването и на фондация Фридрих Еберт, проведено сред 3500 отказали да упражнят правото си на вот. Мнозинството от тях обяснили въздържанието си със своето сериозно несъгласие със случващото се в политиката. Тази тенденция притеснява експертите, защото може да се превърне в проблем за демокрацията в дългосрочен план. Дитмар Молтхаген – шеф на звеното за емпирични социални проучвания, посочва, че ако гласува само всеки втори, то дадена партия може да получи властта само с 13 или 14% от електората. И в резултат не е изключено популистки партии да спечелят недоволни избиратели на своя страна, което вече се е случило на някои места в Европа.
В тези условия, въпреки че Германия премина доста по-безболезнено през кризата, канцлерът Ангела Меркел трябва да мотивира избирателите да бъдат активни. На партиен форум на 23 юни около 120 водещи политици на управляващия Християндемократически съюз на Меркел и на роднината му от Бавария – Християнсоциалния съюз, гласуваха единодушно предизборната си платформа. А ден по-късно (на 24 юни) тя бе представена официално на партиен конгрес на Християндемократическия съюз.
Първата точка е озаглавена Бъдещето на Германия в Европа, което е своеобразно послание към избирателите. Госпожа Меркел поясни, че само когато нещата на Стария континент се развиват добре, тогава и Германия ще просперира.
Сред конкретните точки в програмата са отхвърляне на схемите за колективен дълг на еврозоната (познати като еврооблигации), както и на предложението за общи гаранции по депозитите в общността. По думите на Меркел, след 40 години е време за смяна на модела, като една от основните цели през следващите четири години ще е да не се трупат нови дългове, а бюджетните излишъци да се използват за погасяване на старите. Същевременно, ще продължи работата за постигане на пълна заетост и за гарантирана минимална заплата, договорена от работодателите и служителите им. Поет е и ангажимент да не се увеличават данъците, да се разширят данъчните отстъпки за семействата с деца и да се повишат пенсиите на майките, които гледат децата си вкъщи. За да се гарантира бъдещето на Германия като индустриална нация, ще се инвестира в образование, проучвания и инфраструктура (за чието осъвременяване ще бъдат заделени 25 млрд. евро), както и за подкрепа на средната класа.
Разбира се, не закъсняха и критиките от страна на Партията на свободните демократи (коалиционния партньор на Християндемократическия съюз) и от опозиционната Партия на социалдемократите. Лидерът на свободните демократи и вицеканцлер на Германия Филип Рьослер обвини християндемократите, че са били съблазнени от сладката отрова на харченето. А парламентарният шеф на социалдемократите Томас Оперман определи платформата като лицемерна и заяви, че канцлерът Меркел обещава всичко под слънцето след пропадналата програма за реформи.
