Новото правителство подготвя нова пенсионна реформа, маскирана под мотото оптимизация на осигурителната система. Основната й цел е да заличи поразиите, направени от бившия финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков. В края на 2011-а кабинетът на Бойко Борисов еднолично зачеркна договорките със синдикати и работодатели, за да увеличи възрастта и трудовия стаж, необходими за пенсиониране. По тази схема беше планирано през 2017-а пенсионната възраст за мъжете да достигне 65 години, а до 2020 г. възрастта за жените да стане 63 години. Стажът пък нарасна съответно до 40 и 37 години. Според мнозина експерти моделът Дянков реално не е предложил реформа, а е само зле формулиран опит да се попълни част от милиардния дефицит в държавното обществено осигуряване.
Каква алтернатива планират сегашните управляващи? Премиерът Пламен Орешарски смята, че е добре пенсионната възраст и стаж да бъдат временно замразени, защото продължителността на живота и времето за получаване на пенсия у нас са под средните европейски показатели. Мярката би следвало да има положителен ефект и върху намаляването на младежката безработица, където сме сред лидерите на Стария континент. Социалният министър Хасан Адемов пък изтъкна, че е необходим нов прочит на цялата система, тъй като едновременното увеличаване и на двата параметъра – стаж и възраст, с толкова главоломни темпове, не съществува в нито една държава от Европейския съюз. Министър Адемов вече обяви, че ще събере
Консултативен съвет по пенсионната реформа
като идеята му е да се правят експертни, а не политически промени с активното участие на синдикатите и работодателите. На този етап е ясно, че България ще се вслуша в препоръката на Еврокомисията да изравни пенсионната възраст за мъжете и жените. Но това ще става с по-малки стъпки и след постигнат консенсус със социалните партньори.
Друг предстоящ ключов ход в пенсионната система са законодателните промени, чиято цел е връщането на швейцарското правило за актуализация на пенсиите. То бе елиминирано от Дянков и предвижда всяка година на определена дата пенсиите да се увеличат с процент, калкулиран спрямо половината от натрупаната годишна инфлация и 50% от ръста на осигурителния доход. Планира се и работещите, на които не достига стаж или възраст, да получат право да се пенсионират. Критериите по каква схема ще става това вероятно ще бъдат съгласувани до месец.
Независимо че ще се отразят благоприятно върху пазара на труда, предлаганите мерки от кабинета Орешарски влизат в графата полуреформа, изтъкват някои експерти. Очевидно е и че
няма да издържат финансово
nbsp;
в дългосрочен аспект. Бившият социален министър Иван Нейков е на мнение, че финансовата стабилност на осигурителната система и увеличението на пенсиите може да бъдат гарантирани само чрез повишението на възрастта и осигурителния стаж. Становището на Нейков е, че чисто математически спирането на пенсионната реформа в недалечно бъдеще ще ни накара да направим още по-радикални промени и да вземем по-тежки мерки, които ще паднат на гърба на хората. Но за ексуправителя на Националния осигурителен институт Йордан Христосков вдигането на пенсионната възраст, направено от ГЕРБ, не е реформа, а промяна за понижаване на огромния дефицит в НОИ. Христосков отбелязва, че подобна мярка е удачно да се предприеме при значително по-добра ситуация на пазара на труда и при по-добра подготовка от страна на държавата за хората в предпенсионна възраст. Освен това, според него, предложението на сегашния кабинет цели само забавяне на реформата и е оправдано с оглед критичната ситуация на пазара на труда.
Всъщност числата подсказват, че планираните от Орешарски и Адемов мерки могат да бъдат прилагани максимум до 2017 година. Министър Адемов посочва, че фискалният ефект от реформата на Дянков за 2012-а е бил минимален, тъй като заради увеличението на възрастта с четири месеца 19 600 българи не са успели да отговорят на условията, а държавното обществено осигуряване е спестило от тях едва 35.6 млн. лева. Какво е това на фона на 7.5 млрд. лв. бюджет на ДОО?, риторично попита той. И донякъде е прав, тъй като по разчетите на герберите от вдигането на възрастта и стажа за пенсия до края на 2017-а трябва да спестим 300 млн. лева. Но тези средства със сигурност пак ще влязат в НОИ, ако бъде засилен контролът върху отпускането на инвалидни пенсии, чрез които се източва осигурителната система.
От вдигането на пенсионната възраст и стажа за всички категории, както и от увеличението на коефициента за нови пенсии до 2020-а, по изчисленията на управителя на НОИ Бисер Петков, се очаква финансов ефект от 6 млрд. лева. А тези пари няма откъде да бъдат намерени,
дори и при пълна събираемост на осигурителните вноски
и запушване на всички други пробойни в осигурителната система.
Разбира се, по-ранното пенсиониране не е и гаранция, че ще бъдат освободени работни места за младежите. Актуалните данни показват, че почти 100 хил. от българските пенсионери се трудят или си търсят работа, за да си осигурят достатъчен доход, да увеличат пенсията си или да придобият право на по-висока категория. Тези хора ще останат на трудовия пазар дори и след замразяването на възраст и стаж, освен ако не получат по-високи пенсии. А Калоян Стайков от Института за пазарна икономика допълва, че въпросът с младежката безработица няма да бъде разрешен, защото завършилите образованието си млади хора не биха могли веднага да заместят служители с дългогодишен опит и стаж.
Прословутото швейцарско правило за индексация на пенсиите
също не е панацея за трайно повишение
на доходите. Финансовият министър Петър Чобанов посочи, че ако догодина пенсиите се индексират спрямо ръстовете на инфлацията и средния осигурителен доход, те ще се увеличат с около 2.5 процента. Ако използваме данните на НОИ за 2012-а, в страната ни има 2.22 млн. пенсионери, получаващи средно по 271.21 лв. месечно. Това значи, че държавната хазна трябва да отдели допълнителни 180 млн. лв. за увеличение на пенсиите. При свит бюджет тези пари никак не са малко. Но дори да предположим, че те бъдат изстискани отнякъде, годишното повишение за един пенсионер е 81 лв., които по никакъв начин не отразяват реалното поскъпване на живота. По думите на Диана Йорданова от ГЕРБ – тъй като от началото на годината има дефлационни тенденции, в най-добрия случай увеличението ще е с 4 лв. месечно. И в двата случая заявките на Коалиция за България за 500 лв. минимална пенсия няма да бъдат покрити и ще се наложи в движение да се търси друга схема.
