Трите седмици протести вече натрупаха сериозна политическа сметка за премиера на Турция Реджеп Ердоган. Тя може да обърка неговия политически дневен ред, включително и амбициите му да преработи конституцията и да стане най-силния лидер на страната в нейната демократична история. Конкретен израз на тази заплаха са колебанията на европейските лидери за разговорите, планирани по-късно тази година, по и без това бавно придвижващата се кандидатура на Анкара за членство в ЕС. Яростното отношение на Ердоган към протестиращите и към политическите опоненти, които според него им помагат, поляризират Стария континент. Въпреки това, поне засега, Европа не може да си позволи, а и не иска да загуби Турция най-малкото като партньор на масата за преговори.
Европейският съюз трябва да остане ангажиран в диалога с Анкара, заяви дори германският външен министър Гидо Вестервеле, чиято страна е основен опонент на турските евроамбиции. Ескалацията на напрежението през последните седмици в балканската държава далеч не е нещо добро, но същевременно е ясно, че не можем да позволим нишката на разговора да се прекъсне или да изтънее, посочиха колеги на Вестервеле. Съживяването на преговорите за членството на Турция обаче предизвика разногласия сред министрите на външните работи от общността и някои от тях се присъединиха към Берлин в позицията, че би било лош сигнал турското правителство да бъде възнаградено след твърдите му действия срещу демонстрантите. В последна сметка бе решено ЕС официално да отвори нова глава в преговорите, но да задържи обсъжданията, докато не бъде оповестен годишният доклад за демократичните реформи в южната ни съседка по-късно тази година. Което едва ли е добра новина.
От статистическа гледна точка Турция е най-старият кандидат за членство в голямото европейско семейство. Турските власти официално започнаха преговори за присъединяване още през далечната 1963-а и този рекорд никога няма да бъде подобрен. Но реалният диалог тръгва едва през октомври 2005-а. Постигнатите резултати са твърде малко, а процесът върви бавно и с много трудности. Брюксел продължава да очаква от Турция конкретни реформи, които тя не може или не иска да изпълни. Процесът беше забавен и от отказа на турците да позволят на Кипър – страна член на Евросъюза – достъп до нейни пристанища. Междувременно противниците на европейската кандидатура на мюсюлманската държава непрекъснато се увеличават. Отделно от Германия, Франция е друг изявен опонент. Двете влиятелни европейски сили са на мнение, че с предимно мюсюлманско население от 71 млн. души Турция няма място в Европа. Твърдото не пред влизането й в Европейския съюз се превърна в основен девиз за партиите на Стария континент и дори редовно вкарва солидно количество депутати в местните парламенти.
