Европейската комисия е предупредила властите у нас още в края на март, че Законът за приватизация и следприватизационен контрол трябва да бъде скоростно променен. Става дума за разпоредби, които не съответстват на заложените в Договора за функциониране на Европейския съюз принципи за свободно движение на капитали и свобода на установяване. Освен цитираното становище в края на май е пристигнало и официално уведомително писмо, в което изрично е посочено, че чрез съществуващия в нашия закон параграф 8 е въведено специално държавно право, което нарушава интересите на инвеститорите от Европейския съюз, не отговаря на изискванията за пропорционалност и е неподходящо за постигане на целите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол за създаване на условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.
Според правния анализ, направен от Европейската комисия, с наличието на тези ограничителни разпоредби в нашия закон България нарушава правата на инвеститорите от съюза. Като неправомерна се изтъква предвидената възможност при неизпълнение на задълженията по даден приватизационен договор държавата да учреди ипотека и да наложи други обезпечителни мерки не само върху имуществото на купувача, но също така и върху имуществото на приватизираното дружество, независимо от дяловото участие на купувача в капитала му. Евроекспертите смятат, че текстовете в този параграф, които позволяват на държавата да гарантира вземанията си чрез учредяване на ипотека върху активите на приватизираната компания заради задължение на лице, което не е собственик, засяга икономическите интереси на останалите акционери и нарушава тяхното право на установяване и ограничава свободното движение на капитали, пише в анализа на комисията. Същевременно инвеститорите от друга страна членка, които са придобили контролен пакет от дадено дружество в България, могат – ако друг акционер не спази задължение по приватизационния договор, да бъдат възпрепятствани да вземат управленски решения и да се разпореждат с активите на дружеството. Това, според анализаторите, би намалило мотивацията им за потенциални бъдещи инвестиции в приватизирани български дружества. Европейската комисия смята, че част от разпоредбите на Закона не могат да се разглеждат като подходяща и пропорционална мярка, предприета във връзка с легитимна цел от общ интерес. Според евроекспертите мотивът на нашия законодател да я въведе, за да постигне ефективно събиране на постъпленията от приватизация, не може да бъде основание за ограничаване на свободното движение на капитали и на правото на установяване. Въз основа на направения анализ те стигат до извода, че България не е изпълнила разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз и приканва страната ни в двуседмичен срок от датата на получаването (31 май) на писмото да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази със становището на ЕК.
Българската страна е предоставила свои аргументи в защита на приетия през 2010-а Закон, но те не са възприети от Европейската комисия. Това е и причината сега да бъдат предприети спешни мерки за промяна в нормативната уредба, тъй като сроковете за изпълнение на препоръките в мотивираното становище са изтекли. За да не стигнем дотам Еврокомисията да пристъпи към сезиране на съда на Европейския съюз, вече е изготвен проект за изменение на Закона и отмяна на атакуваните разпоредби. Предвижда се отмяна на спорния текст, който постановява правото на държавата да учредява законна ипотека и да налага обезпечителни мерки върху имуществото на приватизираното дружество при неизпълнени в срок задължения по приватизационни договори. Дали ще успеем да избегнем наказателна процедура от Европейската комисия срещу Република България, при положение че едва сега министерството е обявило проекта за изменение на Закона за обществено обсъждане, или отново ще отнесем поредната глоба, е въпрос с много неизвестни.
