Емирът на Катар, Хамад бин Халифа ал-Тани направи телевизионно обръщение към поданиците си, в което заяви, че се отрича от престола в полза на сина си – Тамим бин Хамад ал-Тани. Най-успешният управник в историята на тази страна озадачи целия свят, като отказа да остане зад кормилото до последния си дъх.
Абдикиралият от престола шейх Хамад идва на власт в Катар през 1995-а с безкръвен преврат. Докато баща му, шейх Халифа, се намира на почивка в Швейцария, синът обявява, че е отстранен от властта и назначава себе си за монарх. Хамад не тръгна да се саморазправя с привържениците на сваления управник. Нещо повече, той издържаше своя родител, докато живееше във Франция, а през 2004 г. му разреши да се върне в Катар.
Модернизацията на страната
nbsp;
Поданиците на оттеглилия се емир обаче няма да го запомнят с неговото милосърдие, а с успехите в модернизацията на страната. Хамад направи жените в родината си равноправни на мъжете, откри първата в страната католическа църква, прие първата конституция и разшири значително правата на местните жители. Либерализацията на обществения живот бе придружена с радикални икономически реформи, които веднага започнаха да дават резултати.
През 18-те години управление на емира БВП на Катар нарасна от 9 млрд. на 182 млрд. долара, което означава увеличение с 20 пъти. Страната стана най-богатата в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението, а през 2012-а значително изпревари предишния лидер Люксембург.
В основата на шеметния ръст на благосъстоянието на Катар е продажбата на природен газ. За разлика от баща си, който пренебрегваше този ресурс, Хамад отдели специално внимание на развитието на газовия добив. Благодарение на това държавата стана световен лидер по доставки на втечнен газ на световния пазар. Катарските управници харчеха средствата от тези продажби нетолкова за себе си и за своите поданици (сред стоте най-богати в класацията на Forbes няма нито един катарец), колкото за развитието на инфраструктурата и инвестициите в различни проекти в цял свят. В резултат на това сега катарците притежават преработвателни заводи в Китай, модни къщи във Франция, футболни отбори в Испания, имат дялове във водещи банки и в британски вериги от универсални магазини. Милиарди долари бяха инвестирани в успешни и стратегически важни отрасли на промишлеността в десетки страни, които сега носят доходи на Катар.
Хамад разви и икономиката на родината си. С прякото му участие неизвестната регионална Qatar Airways се нареди сред световните лидери във въздушните превози, ставайки една от шестте компании с най-високия петзвезден рейтинг. Доха се превърна в блестящ мегаполис и привлекателно място за бизнесмени от цял свят. А американският архитект Ай Ем Пей построи в столицата уникалния Музей на ислямското изкуство.
Вездесъщата Ал Джазира
Но може би най-голямата инвестиция на Хамад е в първия в света арабско езичен спътников телевизионен канал Ал Джазира. Започналият работа през 1996-а телевизионен канал незабавно унищожи монопола на държавните медии за разпространение на информация в арабските държави. Съвременният подход към поднасяне на новините извърши истинска революция в телевизионното излъчване в региона. Успехът на Ал Джазира е зашеметяващ – той е гледан и слушан навсякъде – от сънливите посетители на древните кафенета на Казабланка до енергичните управители на шикозни офиси в бейрутските банки. На репортерите от Ал Джазира е позволено да поставят във фокуса на общественото внимание всякакви теми, засягащи всяка страна (с изключение на Катар, разбира се). Необичайно упоритите и ловки за арабските медии журналисти моментално бяха намразени от лидерите на държавите, за които става дума в техните репортажи. Дори съюзническа Америка нееднократно и публично е изразявала недоволство от катарското отразяване на войните, започнати от Джордж Буш-младши в Близкия изток. Впрочем подобни изявления само увеличиха доверието на обикновените зрители към телевизионния канал.
Влияние и инвестиции
Наред с популярността на Ал Джазира нарасна и влиянието на страната благодарение на мощния медиен ресурс, от една страна, и големите финансови възможности, от друга. Възползвайки се от своя статут, Хамад се запозна с всички значими играчи в региона. През 2004 г. той се пребори за освобождаването на 200 заложници в Мароко, през 2008-а успя да помири ливанците, които започнаха да стрелят едни срещу други в Бейрут, а през 2010-а с негово посредничество завърши гражданската война в Дарфур. И през цялото време Хамад проявяваше необичайна за арабските управници лоялност към всяка от враждуващите страни. Катар е една от малкото арабски държави, в които може да се влезе с израелска виза в паспорта, но в същото време именно там е разположена щабквартирата на Хамас. Американците построиха недалеч от Доха своя близкоизточен команден център и най-голямата авиационна база в региона, а на няколко километра от нея се намира единственото в света чуждестранно представителство на движението Талибан.
Нещо повече, Катар започна да инвестира активно в арабски държави, които не се отличават с високи темпове на развитие. По този начин Доха започна да привързва икономически към себе си онези управници, които са твърде горди, за да следват руслото на Катар по политически съображения. Пари бяха отпуснати за възстановяването на Ливан след войната през 2006-а, за подкрепа на икономиката на Палестина, както и за развитието на сирийската, египетската, йеменската и либийската инфраструктура.
Далновидна външна политика
nbsp;
Само за 15-ина години Хамад превърна своята държава от слабо известен емират, от който не зависи нищо, в голям играч не само в региона, но и в света. Това стана очевидно с началото на поредицата от въстания в арабските страни през 2011-а. Доха подкрепяше активно въстаниците и успя да постигне установяването на дружески към Катар режими в Тунис, Либия и Египет, а сега усърдно и успешно работи за свалянето на сирийския президент Башар Асад. Дори Саудитска Арабия, най-голямата и богата монархия в Персийския залив, изглеждаше неуверена и тромава на фона на енергичния Катар.
Повечето местни жители са доволни от новото положение на регионална свръхдържава. Вероятно защото Хамад винаги е подчертавал, че във външната политика се грижи не само за интересите на своя емират, но и за арабския свят като цяло. Негова риторика е дотолкова пропита от духа на панарабизма, че дори в речта си при отричането от престола емирът подчерта: Ние вярваме, че арабският свят е единен организъм, една взаимносвързана структура. Той може да процъфтява само тогава, когато процъфтяват всички негови части.
Сега тази мисия ще трябва да бъде завършена от неговия син – 33-годишния шейх Тамим, който през последните години активно бе подготвян за престола. Любопитно е, че той не е най-големият син на оттеглилия се емир. Първородният беше пренебрегнат поради непригодност. За Хамад е изключително важно делото му да бъде продължено в пълно съответствие с неговите завети. Затова за наследник бе избран дисциплинираният Тамим, който е завършил военно образование във Великобритания. Според повечето специалисти новият емир ще продължи политиката на баща си и ще реализира постепенната демократизация на системата на управление на страната. Тъкмо той ще трябва да организира и проведе първите в историята на страната избори за консултативен съвет (местен аналог на парламента).
За Тамим ще е много трудно да надмине по слава баща си, който осъществи революционни промени в практически всички сфери на живота в държавата. Дори доброволното абдикиране на Хамад е съвършено нетипичен за арабските лидери край на активната политическа кариера. В повечето случаи тяхното управление завършва със смъртта им. Но най-важното, което оттеглилият се емир искаше да внесе в живота на катарците, не са гражданските свободи, модерната икономика или активна външна политика, а отношението към всекидневния труд. В кратката си последна реч той поне пет пъти подчерта, че само неуморната работа ще позволи на страната да си остане влиятелна и процъфтяваща.
