Любопитно е какво точно са си мислели хората, посъветвали председателя на Народното събрание Михаил Миков да произнесе знаменитото си обръщение по телевизията в сряда. И мислели ли са изобщо, докато са го писали. Колкото до самия Миков – щом се е съгласил с такъв текст, щом го е репетирал и щом се изтъпани пред камерата да го прочете – значи срядата не му е бил идеалният ден за мислене…
Не, без майтап. Какво всъщност каза председателят на парламента на обществото и на медиите, към които се обърна от телевизора? Обществото е имагинерна величина, всички подозират, че го има, ама се вижда само протестиращата му част. Е, и какво рече Миков на протестиращите? Накратко – да внимават в картинката. Ама не уточни – за какво точно да внимават и коя част от картинката не му харесва. Поради което и обществото, общо взето, го отмина с насмешливо освиркване.
Виж, с медиите не се получи така. Вероятно председателят и съветниците му са решили, че ще стане, както с Бойко Борисов преди три години – ще им свирне Той: Я, кажете, аз натискал ли съм ви? и те мигом ще откликнат: Няма такова нещо, бащице, хич не си! Всъщност – логично са го мислели – изброените са си същите медии оттогава, че и със същите началници и дори собственици – що да не стане същото? Ама не стана.
Мигом бе съчинена контрадекларация, темата зае половината от времето за новини и председателят бе обвинен в греха, който всъщност се опита да извърши – цензура. Медиите не поеха намека Внимавайте в картинката – и нямаха причина да го правят, щото те всъщност рисуват картинката. За какво да внимават?
Трябва да внимава председателят. Много да внимава. Защото тези медии са доказали, че имат страшен инстинкт за властта. Или поне за властта, която си отива. И тогава стават едни храбри и принципни…
Та каквото и да си е мислил в сряда председателят Миков, резултатът е, че се гръмна в крака. Сам.
