Димчо Михалевски е роден през 1965 г. в Кърджали. Инженер, има магистратура по политически мениджмънт, владее английски и руски. Между 2000 и 2003 г. е заместник-кмет на Кърджали. След това е заместник-министър на регионалното развитие в кабинета на тройната коалиция. Депутат от Коалиция за България в 43-ото Народно събрание. Беше избран за председател на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление.
Г-н Михалевски, има ли между депутатите от левицата консенсус дали парламентарните избори трябва да се направят заедно с европейските догодина или повечето очакват правителството да изкара пълен мандат?
– Въпросът е погрешен, ако се задава по този начин. Основната функция на Народното събрание е да решава проблемите на хората. А България в момента има страшни проблеми и ако това ни убягва, това значи, че нищо не сме разбрали. Държавата е с изчерпани ресурси, с огромно увеличение на поетите дългове, икономиката не е в добро състояние. Политическото решение докога да работи този парламент трябва да се вземе в зависимост от нещата, които предстоят да се направят, от това кога ще се направят, както и от доверието на обществото в кабинета. В БСП разглеждаме всякакви варианти, но през призмата на ползата от действията на правителството и на парламента.
Ще се осмели ли мнозинството да осъди с декларация поведението на Волен Сидеров?
– Според мен това не е приоритет. Всяка партия сама си носи отговорността. Станишев ясно очерта разграничителна линия между онова, което е приемливо и което е неприемливо за нас. Нарочна декларация би била игра за противопоставяне на различни парламентарни групи. От това не би имало никаква полза. По повод на спекулациите че се ползваме с подкрепата на Атака, само бих припомнил, че половината мандат на ГЕРБ мина с тяхната подкрепа.
Всяка политическа сила носи отговорността за поведението си. Ние сме в първия месец от управлението си. Едно управление да започва с осъждането на някого не ви ли се струва малко ненормално? Ние не сме тук за това. В Народното събрание сме, за да вземаме полезни за хората мерки, а за последните четири седмици парламентът и правителството произведоха много такива. Ние много ясно чуваме какво ни казва улицата, много ясно знаем къде сме сбъркали. Знаем и че претенцията на хората по улиците е за морала в политиката. В последните десетилетия наистина беше прекрачен критичният праг в тази посока. Но също така трябва да е ясно, че не е полезно моментално да бъде сринато Народното събрание и да се върви към нови избори. Ако сега това се случи, статуквото просто ще се възпроизведе.
Неотдавна националният съвет на БСП гласува да се увеличи прозрачността при назначенията във властта. Изпълнява ли се вече това решение и как?
– Да. На изпълнителното бюро тази седмица имаше заседание, което да приведе тези намерения към конкретни действия.
Прозрачни ли бяха назначенията на министъра и заместник-министрите на регионалното министерство?
– Не мога да кажа за министъра, защото не съм участвал. Но за заместник-министъра Добромир Симидчиев имаше обсъждане както в съвета за регионална политика, така и в органите на партията. Съхраняването на експерт, който е участвал в предишното правителство, е много ясен сигнал за прилагането на политиката на прозрачност.
Какви са конкретните приоритети, по които ще работите като председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление?
– Основното е да се подобри инвестиционната среда в България. Нещата, от които се интересуват чуждестранните вложители, са добрата данъчна среда, наличието на подготвени професионални кадри и степента на предвидимост и улесненост на инвестициите. Един от приоритетите на правителството трябва да бъде възстановяването на професионалното обучение, което сега е сринато.
Предвиждаме да разделим Закона за устройство на територията на две части. Ще приемен нов закон за устройство на територията и регионалното развитие и нов закон за инвестиционната дейност. С него възнамеряваме да облекчим инвестициите. Трябва силно да се намали броят на съгласувателните режими, като се въведе паралелност между одобрението на проекта и съгласуването му по екологичното законодателство. Идвайки в България, инвеститорът трябва да знае за колко време ще мине през алгоритъма, какви са му параметрите и с какво му съдействат държавната и общинската администрации. Трябва да има дисциплината да се спазват сроковете. За да постигне България средносрочната си цел – достигане на средноевропейския стандарт до 15-20 години – трябва да гарантираме годишно поне по 5% ръст на икономиката. Страната ни има ресурс да гарантира между процент и малко над процент от този растеж. Останалата част трябва да се генерира от чуждестранни инвестиции.
Бяхте сред противниците на разделянето на министерството на инвестиционното планиране от регионалното. Колко време ще отнеме обособяването на новото ведомство?
– И сега смятам, че това беше грешка, защото с оглед на облекчаването на инвестициите не трябваше да се създава нова институция. Спокойно можеше и в рамките на съществуващото регионално министерство да се постигнат целите, поставени на новата структура. Иначе трябва да кажа, че сме готови с всички необходими промени в законите, за да може то да заработи.
За колко време ще минат законодателните промени през Народното събрание?
– Предполагам, че за две седмици ще можем да ги приемем на първо и второ четене. Очаквам те да бъдат готови към средата на юли. С измененията в Закона за държавния бюджет новото министерство ще може да функционира от началото на август.
А кога ще могат отново да се издават разрешения за строеж на големи инфраструктурни обекти?
– След 15 юли ще бъде възстановено и това.
Мораториумът върху премахването на незаконните сгради няма ли да доведе до узаконяване на някои от тях?
– Преди десет години за първи път в законодателството ни, след 105-годишна история, се въведе законодателната фигура за неузаконяване на незаконните постройки. Дотогава винаги е имало елементи на търпимост към тях. За момента това е било абсолютно правилно, защото е пресекло практиката първо да се строи и после да се узаконява. Едновременно с това режимът за издаване на разрешение за строеж е бил силно облекчен. Тогава се въведоха строителният надзор и докладътя за съответствие. Но десет години по-късно се оказва, че облекченият режим всъщност е доста усложнен. Не от друг, ами от действията на администрациите, които с различни законови и подзаконови актове са въвели 80 допълнителни съгласувателни режима и изисквания за документи.
На част от тези изисквания целта не е ли била да се ограничи неконтролируемото строителство?
– Не. С въвеждането на облекчения режим се е смятало, че хората няма да имат нужда да прибягват до незаконно строителство. Но при обрастването с нови изисквания този процес е бил силно затруднен. И в момента не са изключения случаи, в които хора, които не са смятали да нарушават закона, са изпаднали в ситуация на незаконно строителство. Сега единственият им изход е разрушаване на строежите им, което е неприемливо.
Действията ни няма да дадат допълнителни права на умишлено нарушилите закона. Мораториумът ще бъде изключително ясно дефиниран във времето. Идеята ми е той да има краен срок от четири месеца. Ако за това време се справим – добре, ако не – законът продължава действията си като към момента. Сигурен съм, че голяма част от заповедите за разрушаване на сгради в крайна сметка ще бъдат изпълнени. Има обаче една по-малка част от несправедливо попаднали сред тях строежи. В никакъв случай обаче целта на мораториума не е узаконяване на ромските жилища. Те са огромен социален проблем, с който държавата тепърва ще трябва да се занимава и да изследва в дълбочина. Не повече от 10% от тях отговарят на изискванията на закона.
Всъщност едно от опасенията беше, че целта е нетолкова узаконяване на ромските сгради, колкото тези на определени бизнесмени.
– Не. Мораториумът е съсредоточен върху спирането на разрушаването на жилища и така ще бъде записан в окончателната си редакция – сгради, които се използват за единствено и постоянно жилище. Ако имате няколко и не ги ползвате постоянно, вие сте извън мораториума. Спекулираха с рибната хижа на Ялата, но тя е незаконна и не влиза в обхвата на мораториума. Той обаче включва рибарските селища. Конкретният повод беше Ченгене скеле в Бургас. През 1974 г. държавата измества старото рибарско селище от днешното пристанище Бургас на новото място. Тогава цялата собственост е държавна и България не се е постарала да даде легитимна устройствена основа на това селище. Но държавата е изкопала двата канала и е казала: Вие ще се разположите тук. Това е принудително действие спрямо рибарите. През 1990 г. е имало опит на селището да се даде законен статут, но той не е завършил успешно. През този период и други хора, освен рибарите, са се възползвали и са изградили някакви жилища около селището, но те нямат нищо общо с този поминък. Но съгласно решенията на Европейския съд за правата на човека, касаещи правото на единствен дом и на сграда, свързана с поминъка, трябва да намерим справедливо законодателно решение. И философията му трябва да е следната: на такива селища трябва да бъде даден нормален статут, но не на тези, които са луксозни. Условието е да се докаже, че съответният човек, който има право върху тези сгради, се занимава с рибарство. И, според мен, никое управляващо мнозинство не би си позволило да разрушили постройките.












