Кой да плаща на партиите?

В някои държави политическите формации получават субсидия само за предизборна кампания.

Ако можехме да оставим настрана онези политически игри и бизнес интереси, заради които всеки народен представител се превръща в скъпоплатена стока, въпросът с финансирането на партии и депутати вероятно нямаше да е толкова сложен. Но понеже политическата дейност и у нас, и по целия свят се нуждае от издръжка, а пък е добре известно, че който плаща, той поръчва музиката, нещата не са толкоз прости.

Кой да плаща на партиите?, питат се и българските партийци, докато в парламента дебатите по измененията в Изборния кодекс бавно набират скорост. Законотворците се лутат между предложенията за пълно премахване и намаляване на държавната субсидия от 12 лв. на спечелен глас за политическите организации, преминали прага от един на сто от гласовете на последните парламентарни избори. Изприказваха се много приказки, но до този момент нито един депутат не си е направил труда да опише евентуалните промени черно на бяло в нормативен документ. До парламентарната правна комисия се добра само доста егоистичното предложение на партия Атака от финансовата помощ да бъдат лишени формациите извън Народното събрание, но тя не среща подкрепата на мнозинството. Съвсем друг е въпросът доколко е склонно същото това мнозинство да се върне почти седем години назад и да възстанови модела преди април 2005 г., когато партиите още не знаеха що е то държавна субсидия и се издържаха сами основно със стопанска дейност и дарения. Тогава такава дейност им бе забранена, а беше решено държавният бюджет да подкрепя финансово политическите партии в тяхната дейност. Основанието за това бе предположението, че така политическите организации няма да влизат в колаборация с неясни бизнеси и породените от тях интереси. Така е в повечето европейски страни, но и там, както и у нас, все повече се засилват съмненията, че платените от данъкоплатците пари не помагат на политическите партии да се отърват от корупцията.

Общата тенденция в момента сочи, че във все повече страни се замислят струва ли си държавата да финансира пряко политическия живот. Най-пресният пример е Италия, която е на крачка от пълно премахване на партийните субсидии. Политическите формации в страната получават по 1.52 евро на спечелен глас, но предвид десет пъти по-многобройното население дори ниската избирателна активност от 55% на последните парламентарни избори през февруари осигури на политическите формации достатъчно средства за издръжка (по груби сметки около 45 млн. евро годишно). След редица скандали се оказа, че парите са били харчени за пищни партита, скъпи ресторанти и луксозни бижута, което предизвика масово неодобрение. Вероятно затова правителството в Рим не се поколеба да одобри проектозакон за поетапно елиминиране на държавната помощ през следващите четири години. Предвижда се през 2014-а партиите да получават 60 на сто от сегашните си субсидии, през 2015-а този процент да падне до 50%, през 2016-а да достигне 40 на сто, а на следващата година издръжката напълно да отпадне от ангажиментите на държавата.

От този момент нататък партиите в Италия ще могат да финансират дейността си сами или като получават дарения от граждани. За целта са предвидени и специални данъчни облекчения, които да стимулират добрата воля на избирателите. Ако щедростта им се простира в границите между 50 и 5000 евро, италианците ще си връщат половината от дарената сума под формата на намален данък върху доходите в края на годината. За суми до 20 хил. евро обаче облекчението спада до 26% от направения подарък, вероятно за да не се създават условия за упражняване на икономическо и корпоративно влияние върху политически лица. Конкретните текстове и цифри обаче могат да претърпят доста редакции, преди да влязат в сила, тъй като одобреният от правителството законопроект тепърва ще се разглежда първо от Камарата на депутатите, а след това и от Сената.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст