Две десетилетия властимащите наблюдаваха как здравната система се руши, а болниците трупат дългове и издъхват във финансов колапс. Върхът на безхаберното и некомпетентно управление в здравеопазването бе по времето на мандата на ГЕРБ, когато 19 болници бяха закрити или фалираха, но въпреки това останалите 176 държавни и общински лечебници счупиха всички негативни рекорди с калкулираните към края на 2012-а над 380 млн. лв. задължения.
Бившият здравен министър Десислава Атанасова опита да обясни провала си с некомпетентните мениджърски екипи в болниците. Което е, меко казано комично, при положение че в повечето от бордовете на директорите бяха имплантирани особено близки до герберите директори. Твърде показателен за изкривеното правораздаване в сектора бе съшитият с бели конци процес срещу управителя на Пирогов проф. Димитър Раденовски. Благодарение на него спешната болница придоби що-годе европейски вид, а лекарите и медицинският персонал започнаха да получават нормални заплати. Но въпреки това Раденовски бе принуден да напусне след натиска отгоре. Дуловската прима намери няколко минутки да смени и управителя на Александровска буквално преди правителството на Бойко Борисов да падне.
Новият здравен министър Таня Андреева се опита най-напред
да тушира напрежението в общинските болници
с решението си за създаване на специален фонд към министерството, който да гарантира до 250 хил. лв. годишно на застрашените от ликвидация. На дневен ред идват и рокадите в бордовете на големите лечебници, които са били ръководени некомпетентно и поради тази причина са в критично финансово състояние. Проверките вече започнаха, а министър Андреева заяви, че няма да сменя никого по политическа линия, ако не бъдат доказани злоупотреби или разхищение на средства. Одитите във водещите ни лечебни заведения са абсолютно наложителни, за да се види какво наследство е оставено. От друга страна, е крайно време обществото да разбере кой от директорите какво е правил и защо част от болниците са в плачевно състояние. В тази връзка обвиненията за политическа чистка, идващи от устата на Атанасова, звучат като вопъл на човек, който има какво да крие.
Експертите от Изпълнителна агенция Медицински инспекторат към здравното ведомство влязоха в Специализираната болница за активно лечение по онкология в София. Те ще нищят как са похарчени отпуснатите 29 млн. лв. за новия комплекс за лъчелечение. Според министъра
тези пари са достатъчни
за изграждането на изцяло нова болница, а в същото време, въпреки многомилионните държавни инвестиции за капиталови разходи и апаратура, онкологията е в тежко състояние. Част от лекарите и служителите протестират против назначението на доц. д-р Петранка Кънева -Троянова и Ласко Лазаров в съвета на директорите, не са съгласни и с освобождаването на доц. Лиляна Еленкова (шеф на общинската здравна комисия от ГЕРБ) и проф. д-р Страшимир Каранов. Директорът доц. д-р Здравка Валерианова пък твърди, че не се притеснява от проверката, защото през последните години дружеството е на печалба. Но все пак тя се застрахова с думите, че при сегашното състояние на здравеопазването и онкологията едва ли има лечебно заведение, където нещата са цветущи и всичко е наред. Важно е какви нарушения ще бъдат констатирани, дали ще има такива и се надявам проверката да бъде обективна, а не преднамерена, каза Валерианова. В здравните интернет форуми обаче повечето изказали се по темата смятат, че тя управлява лошо болницата и проверката щяла да докаже това.
Далеч по-безболезнено бе осъществена рокадата в многопрофилната болница в Пазарджик. Досегашният й директор
д-р Пенко Кацарски бе свален от длъжност
с общо събрание на акционерите, които са здравното ведомство и градската община. Кацарски бе назначен за управител през ноември 2009-а, след като ГЕРБ пое управлението на страната. Мандатът на борда на директорите изтече през декември 2012-а и на тогавашното общо събрание той, заедно с Димитър Савов и Тодор Юнаков, получиха право да ръководят лечебницата до края на 2015-а. При все това за нов изпълнителен директор неотдавна бе избран хирургът д-р Васил Вълчев, смятан за един от близките приятели на депутата от БСП и областен лидер на социалистите в Пазарджик Георги Мърков. Самият Кацарски минава за приближен на пазарджишкия бизнесмен и собственик на болница Софиямед д-р Михаил Тиков. На прощаване ортопедът каза, че оставя болницата в добро финансово състояние и с двойно по-голяма печалба за 2012-а в сравнение с предишната година.
Директорският борд на многопрофилната болница в Хасково засега оцеля, поне до обявяването на ново акционерно събрание. Андреева остави на постовете им председателя д-р Валери Митрев, изпълнителния директор д-р Славчо Близнаков и члена на съвета д-р Тодор Пандов. На двустранна среща д-р Близнаков й предостави
подробен отчет за финансовата дейност
на лечебното заведение през първото полугодие на 2013-а, както и балансите за 2010, 2011 и 2012 година. Те показват, че просрочените задължения са намалели значително, преминалите пациенти са се увеличили, освен това е разкрито ново отделение за скъпоплатената инвазивна кардиология, което обслужва по 200 души на месец. Министър Андреева дори обеща на Близнаков финансова помощ за ремонт на местното акушеро-гинекологично отделение.
Рокадата в Хасково бе предотвратена от медиците, които нахлуха на последното общо събрание. Така бе осуетено освобождаването на Славчо Близнаков и Тодор Пандов от борда и замяната им с д-р Живко Атанасов и д-р Иван Иванов. Гласеният за нов директор д-р Атанасов пък хвърли оставка още преди да се е стигнало до назначаването му, след като разбра, че е нежелан от персонала на МБАЛ-Хасково.
Драматична развръзка предстои
в пловдивската болница Свети Георги. Там мандатът на борда на директорите, начело с проф. Карен Джамбазов, изтече в края на 2012-а. Най-голямата лечебница в Южна България има към края на януари 8.5 млн. лв. просрочени задължения. Висшият мениджмънт изтъква, че те са натрупани в периода 2004-2009-а, а през 2012-а са инвестирани 18 млн. лв. в оборудване, ремонти и обучение на кадри, по-голямата част от които осигурени от оперативни програми и международни схеми за сътрудничество.
Така или иначе, ситуацията в Свети Георги със сигурност се следи много изкъсо от здравното ведомство и правителството и за нов директор все по-упорито се спряга името на бившия й управител и сегашен депутат от БСП – доц. Илия Баташки. Ако погледнат положително на такъв елемент като мен, съм готов да превърна болницата от селски здравен участък в европейско заведение, каза Баташки. Друг възможен вариант за нов директор е ръководителят на МБАЛ Света Мина доц. д-р Георги Йорданов. Във всеки случай запознати отбелязват, че Джамбазов няма да оцелее, защото е смятан за близък до бившия премиер Бойко Борисов и дори е бил сред кандидатите да влезе в пловдивската листа на ГЕРБ на последните парламентарни избори.
Екшън се разигра в Провадия
където бившият депутат от ГЕРБ д-р Светослав Неделчев временно оглави местната болница Царица Йоана до провеждането на редовен конкурс. Управителката Елена Лилкова депозира молба за напускане през март, което принуди кмета на града инженер Филчо Филев (БСП) под дърво и камък да търси нов директор. След обсъждането на няколко кандидатури Филев предложи длъжността на ексуправителя д-р Неделчев, който прие. Междувременно Лилкова писмено оттегли оставката си, но въпреки това бе освободена от градския общински съвет. Градоначалникът призова държавата да се намеси и да промени политиката си в здравеопазването, подчертавайки, че в противен случай ще бъде принуден до края на годината да закрие Царица Йоана.
Познато лице от времето на тройната коалиция пое Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация по вътрешни болести в Мездра. Назначението на Владислав Иванов обаче едва ли може да бъде смятано за политическо. Той спечели вакантната длъжност след проведен конкурс. Допреди четири години Иванов, който е един от най-известните специалисти по клинична токсикология и трудова медицина, бе управител на врачанската многопрофилна болница, а впоследствие работи в Словения.
