Подозрения и слухове за неизбежен втори спасителен пакет за Португалия (подобно на Гърция) обикалят от няколко дни финансовите пазари и тласкат нагоре разходите за обслужване на държавния дълг на страната. Несигурността се засилва от внесените в началото на седмицата оставки на ключови фигури от кабинета на премиера Педро Пасос Коельо.
Пръв на 2 юли напусна финансовият министър Витор Гаспар с мотив, че корекциите на бюджетната политика подкопават надеждността и доверието в него на този пост. Всъщност това беше вторият му (вече успешен) опит да се оттегли от властта. Първият беше през октомври 2012-а. Тогава той бе провокиран от решението на Конституционния съд да блокира част от бюджетните мерки за намаление на заплатите на правителствените чиновници, а публичната подкрепа за реформите спадна рязко заради предложените промени на данъка за социални осигуровки. На 15 март тази година пък кабинетът обяви по-малко амбициозни цели за ограничаване на бюджетния дефицит заради влошена икономическа конюнктура. Новите лимити са дефицит в размер на 5.5% от БВП през 2013-а, 4% през 2014-а и 2.5% през 2015-а. Публичният дълг се очаква да достигне върховите 123.7% от БВП през следващата година.
Президентът на Португалия Анибал Кавако Силва прие оставката на Гаспар и назначи на овакантения пост Мария Луиш Албукерке – държавен секретар във финансовото ведомство. Нейните функции ще поемат Хелдер Реис, който ще отговаря за бюджета, и Хоаким Паиш Хорхе, който ще отговаря за финансите.
Много по-проблематична се оказа молбата за напускане на министъра на външните работи Пауло Порташ, която поставя под заплаха съдбата на целия кабинет, защото той е лидер на по-малкия коалиционен партньор на управляващата Социалдемократическа партия на Коельо. Порташ се възпротиви срещу назначението на госпожа Албукерке, което било знак за продължаване на досегашната бюджетна политика. Португалските медии съобщиха на 3 юли, че след Порташ молби за оттегляне като министри на земеделието и на социалната политика са подали и съпартийците му Педро Мота Соареш и Асункао Кришташ. Впоследствие те са се съгласили да останат на постовете си. Порташ и премиерът Коельо пък търсят работещо решение на правителствената криза, което да запази целостта на кабинета и да гарантира, че по-малкият коалиционен партньор ще има влияние върху провежданата политика.
Съгласието е изключително важно за Португалия в този момент, тъй като програмата за спешна финансова помощ в размер на 78 млрд. евро, одобрена преди две години от Европейския съюз и от МВФ, изтича през юни 2014-а. Осмата проверка на изпълнението на ангажиментите на Лисабон към международните кредитори започва на 15 юли. А правителството вече започна да набира пари, за да финансира бюджетния дефицит за следващата година, след като успя да покрие тазгодишните нужди. Мощният скок с около 230 базови пункта на доходността на десетгодишните правителствени облигации през последните шест седмици обаче ще увеличи дълговото бреме на страната.
Коельо е уверил европейските си партньори на 3 юли в Берлин, че въпреки всички различия и двете коалиционни партии винаги досега са поставяли националните интереси над всичките си дребни различия. Само че политически наблюдатели припомнят, че всички досегашни коалиционни правителства са били нестабилни и са просъществували кратко. Между 1974-а, когато Португалия възстановява демокрацията след четири десетилетия диктатура, и избора на Коельо през 2011-а тя е имала шест коалиционни кабинети и нито един от тях не е изкарал пълен мандат.
Опозиционната Социалистическа партия вече иска предсрочни избори, а последните социологически проучвания показват, че формацията има 14% преднина пред социалдемократите.
