Протестното лято на 2013 г. доведе всичко живо до ръба на протеста – дори надзирателите от затворите по морето скочиха срещу лошите условия на труд и ниските си заплати и излязоха да пият кафе и чай без захар. Няколко хиляди смели българи от столицата също не издържаха на провокациите и отговориха на протеста със саможертвен протест – всяка вечер да си пият уискито, но без лед. При това задължително пред парламента. Инициаторите му бързо се разграничиха от протеста на красивите, умните и преуспелите, защото трезво прецениха, че едва ли са такива след третото уиски.
Има риск новата протестна инициатива да превземе София, тиражираха вестниците. Говорител на спиртния протест побърза да обясни пред журналистите, че той и съмишлениците му нямат нищо общо с пиянството на един народ. Напротив, били принудени да изразят гражданската си позиция по този демонстративен начин от солидарност към онези, които от двадесетина дни с риск за кръвното си пият кафе след кафе пред Народното събрание, и на онези, които натоварват бъбреците си, като обръщат бира след бира всяка вечер на окупирания ОрЛОВ мост.
Както изисква модната традиция на протеста, инициаторите на #wискибезлед# веднага създадоха едноименна фейсбук страница. БАНКЕРЪ успя да надникне в нея минути преди протестиращите с кафе да я деактивират от страх, че редиците им ще изтънеят, ако сменят ободрителната напитка с одобрителната. В една от снимките под мотото Който не участва, съучаства, ясно си личеше непримиримостта към социалната и политическата обстановка на протестиращите с уиски. С раирани дрехи, тип затворнически, и с грейнал поглед, устремен в бъдещето, групата носеше огромния транспарант Не ми пука, пия си безплатно. Пред сградата на парламента будните ентусиасти се бяха фотографирали под друг лозунг Да продължим седянката с уиски, но без лед. Всичко това наистина разгневи протестиращите с кафе, които контраатакуваха с плакатите: Кафето от нас, оставката от вас и Червени пиявици, не се ли насмукахте.
На 20-ия ден от протестите страницата #wискибезлед# бе хакната въпреки твърдението: Не могат да ме хакнат, аз съм свободен софтуер. И това обаче не възпрепятства протестиращите. Те продължиха смело да се мъчат в жегите с топло уиски.
На двадесет и първия ден от протестите недоволните с кафето нападнаха един депутатски микробус и го заляха. С кафе. Протестиращите с уиски, но без лед, стояха безучастно и се чудеха дали да последват примера на колегите си, но се стреснаха от надписа на едно от загражденията пред НС: Моля, не хвърляйте храна на животните.
През цялото това време депутатите в Народното събрание си мислеха само за едно – как да преразпределят онези 50 000 лв., предназначени за Застраховка Живот на всичките 240 депутати. Според условията на обществената поръчка всеки народен избраник ще получи 15 000 лв. безусловно при смърт от общо заболяване или вследствие на битова злополука. Същата сума ще го сполети и при случай на катастрофа или убийство, но само ако по това време е изпълнявал служебните си ангажименти. При такава неясна формулировка хората от ГЕРБ поискаха да бъдат застраховани при всяко влизане в пленарната зала, защото имало риск да стоят в близост до депутати от БСП и ДПС. От БСП обаче отсвириха предложението им с мотива, че като не се явяват в парламента, могат да си искат каквото си искат, и че ще отрежат парите за застраховка на герберите, увеличавайки собствената си полица. Затова спешно тръгнаха да пишат проектозакон за Рисковете да си депутат. За първи път парламентаристите говориха на един език, споделиха човешките си страхове от поливането с кафе или с уиски, при това без лед. В дискусията се намеси и Сидеров, който заяви, че неговата полица трябвало да е най-тлъста, защото само той стоял прав под пластмасови маси, само той влизал в парламента с пистолет и само от него зависел животът на правителството.
В това време протестиращите отвън вдигаха лозунга ПарламEND, но си останаха само със снимка във вестника как Сидеров излиза от НС с усмирителна риза, част от журналистически пърформанс. Извинисибе, викаха интернет лумпените, както и: Животът е кръчма, да седнем на една маса, но никой не ги чу. Затова всички продължиха да си пият поотделно – кой кафе, кой уиски, кой други алкохолни и безалкохолни напитки.
