Въпреки подписаното в края на миналата година окончателно инвестиционно споразумение за газопровода Южен поток България и Русия все още имат да доизчистват доста детайли около проекта. Това е изводът, който може да направим от краткото, но доста показателно посещение през седмицата в София на председателя на борда на директорите на Газпром Алексей Милер. Високопоставеният руски чиновник бе у нас буквално за няколко часа, като се срещна с премиера Пламен Орешарски и министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Сигналната лампичка, че
между двете страни има търкания
nbsp;
светна, когато след визитата бяха направени само кратки изявления, а на присъстващите журналисти не бе дадена възможност да зададат въпросите си.
По информация на в. БАНКЕРЪ най-сериозните противоречия около тръбата идват от претенциите на Газпром да запази 100% от капацитета й за себе си. Нещо, което е в разрез с правилата на Европейския съюз и изискванията му за либерализация на енергийния пазар.
Важно е да се установи и регулаторният режим на този проект, тоест конкретен резултат от преговорите на ниво ЕС и Русия, загатна министърът Стойнев в изказването си след срещата. По думите му правителството на България винаги се е водило в своята работа от един основен принцип – да се отстоява националният интерес както в икономически, така и в регионален и европейски контекст. Водейки се от националния интерес, във всеки разговор, който касае бъдещи енергийни стратегически за страната проекти, ние защитаваме този интерес, заяви Стойнев.
Друг много деликатен въпрос, който отново бе подминат с лека ръка, е
неизяснената все още цена за строителството
nbsp;
на участъка на Южен поток на българска територия. При подписването на инвестиционното споразумение бе съобщено, че то ще струва 3.309 млрд. евро, като трасето ще е дълго над 900 км и ще включва три компресорни и една приемна станции.
В София Алексей Милер каза нещо по-различно: Инвестициите, които ние влагаме в България, са 3.1 млрд. евро. Делът на българската страна ще бъде възстановяван за сметка на транзитните такси по време на експлоатацията на газопровода. България не поема никакви рискове, свързани с финансирането на строителството на Южен поток на нейна територия, подчерта шефът на Газпром, добавяйки, че в градежа на тръбопровода у нас в максимална степен ще бъдат привлечени местни фирми.
На официалната страница на руската компания пък се появи трета – съвсем различна сума. По време на разговорите (бел. ред. – в София) бе изразено общото мнение, че реализирането на проекта на територията на България ще доведе до увеличаване на икономическия ръст в страната. В частност, строителството на нова газотранспортна инфраструктура в България ще привлече около 2500 квалифицирани специалисти и около 3.5 млрд. евро директни инвестиции.
Подобни флуктуации от по 200 млн. евро съвсем не са маловажни, тъй като финансирането, осигурено от руснаците, ще се изплаща от транзитните такси, които ще получаваме, след като трасето влезе в експлоатация (най-рано през 2017 година). Тоест, колкото по-голяма е сумата на проектното финансиране, което ни отпусне Кремъл,
толкова по-дълго ще стоим на сухо
При подписването на споразумението за Южен поток министърът на икономиката в кабинета на ГЕРБ Делян Добрев обясни, че срокът за откупуване на инвестицията е 15 години и в следващите 20-30 години живот на тази тръба ние ще получаваме приходи. Но засега няма никакви гаранции, че ще получаваме достатъчно големи и постоянни във времето приходи за достатъчно дълъг период, за да си изплатим дълга.
Очакванията са по Южен поток да се транзитират първоначално 30 млрд. куб. метра газ годишно, а максималният му капацитет да достигне 63 млрд. куб. метра до 2025-а. Какво ще стане обаче, ако не се изпълнят изцяло прогнозите на Газпром?
Разбира се, дори и на инат Москва може да осигури синьо гориво, само че ще има ли кой да го купува? Да не забравяме, че освен Южен поток на хоризонта вече се очерта Трансадриатическият газопровод (TAP), който ще пренася азерски газ от находището Шах Дениз към Стария континент и е реален конкурент на руския проект. Той ще тръгва от Турция и през Гърция, Албания и по дъното на Адриатическо море ще достига до Южна Италия.
Протестите на варненци срещу трасето
на Южен поток също не са за подценяване. Точно преди визитата на Милер жители на морската столица заявиха в отворено писмо до медиите, че на българска територия газопроводът ще се изгражда в две зони, защитени от Натура 2000. Освен това по проект приемният терминал и компресорната станция на Южен поток ще бъдат построени само на около 2 км от последните къщи на жилищните зони на Варна.
Скандалното е, че в доклада за Оценка за въздействие върху околната среда на проекта се признава, че нискочестотният шум от станцията ще достига до квартал Галата, т.е. ще поразява ежедневно хиляди варненци. В района живеят над 11 500 души през цялата година, а през лятото броят им достига 40 хиляди. Това според доклада, чието обществено обсъждане ще е на 16 юли в община Варна, е незначителен брой население – отбелязват в писмото си хората. – По време на строителството районът ще е изложен на шум, вибрации и вредни емисии от преминаващите камиони. А в предвидените 50 години експлоатация на обектите хората и животните, обитаващи терените от Натура 2000, ги заплашва постоянен шум с вреден за здравето инфразвук от четирите компресора на станцията. Защо сега мълчат еколозите ?
Засегнатите пряко от Южен поток варненци възнамеряват да атакуват доклада за ОВОС и са готови дори на гражданско неподчинение. Те ще връчат становището за газопровода на новия кмет на града, на областния управител и на омбудсмана. Г-н Милер, ние не искаме да саботираме проекта, ние искаме той да се изпълни по-най добрия за нас и природата около нашите домове начин, подчертават протестиращите.
Всички тези въпроси съвсем не са маловажни и кабинетът Орешарски не може да си позволи да ги подцени. Колкото и на руснаците да им се иска да започнат строителството възможно най-бързо, за да изпреварят конкурентите си, ще се наложи все пак да бъдат защитени преди всичко националните ни интереси.
nbsp;
nbsp;
По неофициална информация на специализирания сайт www.3e-news.net руската страна иска 8% лихва върху предоставеното на България финансиране за Южен поток. Предполага се, че голяма част от кредита, който ще надхвърли 3 млрд. евро, ще бъде стоков – т.е. ще получим тръби и оборудване, произведени в Русия. Така Москва печели по два начина – чрез предоставянето на средства и лихвата върху тях и чрез пласиране на руска продукция за газовата индустрия.
