България е една от малкото страни в света, където всички работят за чиновника, вместо да е обратното. В този смисъл България е държавата на чиновниците. Ако щете вярвайте, но чиновниците у нас са бетонирани за държавната ясла и няма сила, която да ги мръдне оттам. Дори и уволнени от едно място след доказани грешки, те по право се връщат на предишното, после отиват временно другаде и чакат удобен момент да катапултират още по нависоко. Да вземем една от най-недолюбваните от дребния и средния бизнес държавни служителки през последните години – Марияна Велкова. През седмицата тя отново смени амплоато си, за да докаже нагледно, че висшите чиновници са като черен гологан – не се губят. Само сменят ведомствата.
След като на 11 март тази година Велкова бе освободена като шеф на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните фирми, тя се върна на предишното си място – начело на инспектората на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Само седмица по-късно пък звездата й изгря като главен секретар на спортното министерство. Сега изведнъж Велкова се озова отново на шефското място в инспектората.
Как стават тези еквилибристики с уволненията и назначенията, при положение че до въпросните длъжности не се стига току-така? Нужни са години опит, квалификации, конкурси… Така е на теория. Но за Марияна Велкова и такива като нея има други правила. След всяко уволнение те възкръсват благодарение на параграф 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител. Той позволява на ръководителите на ведомства и институции от изпълнителната власт винаги да се връщат на предишната си длъжност. За качествата им в норматива, естествено, не се казва нищо и дори се е утвърдила една тенденция – провалилите се кадри да се задържат най-дълго в системата. Е, затова ни е такава куца системата – повече от 20 години.
В последния скок на Велкова обаче има една много важна подробност – длъжността главен секретар не попада в обхвата на опоменатия параграф 7 и съответно няма как мястото да й се пази по право. Но от свои източници БАНКЕРЪ научи, че Марияна Велкова въобще не е освобождавала шефското си кресло в инспектората. Жената просто била излязла в отпуска. И докато си почивала (цели четири месеца), решила да поеме на крехките си плещи и цялата административна дейност на Министерството на спорта. Разбрахме още, че и сега Велкова продължава да се води в отпуск като директор на една от най-ключовите структури на икономическото ведомство. Всъщност кому е нужен този щат, след като може и година да се изкара без човек на него? И докога ще стои незает – само времето ще покаже и евентуален министър, който си разбира от работата и вземе та го закрие.
Що се отнася до Велкова , докато още си почива, току-виж я назначили някъде другаде. Та бива ли капацитетът на такъв професионален чиновник да отива на вятъра.
