БНТ трябва да стане Би Би Си на Балканите. АД-то е по-добра форма за финансовото осигуряване на телевизията, а не чрез реклами. Искам 51% държавно участие, 20 или 25% акции за големите концерни с преобладаващ държавен дял. А след това – 20% за хората, които са интелектуално напреднали, и за български граждани. И 10% да се пуснат на световната борса за свежи пари.
Рекламите… трябва да има реклама. Тя обаче трябва да бъде в блокове, да не шашардисва хората, а да е информираща хората.
Сателитният канал, а-а-а… той е наш канал. Аз исках всичко да бъде ЗЕМЯ 1, ЗЕМЯ 2, НЕБЕ 1 и НЕБЕ 2. Ще ги разясня. В близките няколко дни БТК ще пусне четири информационни канали в цифров вид. Това са два предавателя на Копитото и два от кулата в Борисовата градина. Водих преговори с БТК, но те искат пари. Те просто искат пари. Искат да извият ръцете на БНТ… Значи, от Копитото искам да се излъчва емисията на БНТ във вид на ЗЕМЯ 1. ЗЕМЯ 2 ще бъде цифровият му вариант… НЕБЕ 1 ще е Сателитният канал България, а НЕБЕ 2 ще бъде ей така, за красота на НЕБЕ 1. БНТ ще прави специфични програми, които ще продаваме чрез спътник на световните канали. Искам Сан Стефано 29 да се даде на Берлускони…
Това са само част от вижданията за развитието на Българската национална телевизия на един от неуморните кандидати за неин генерален директор – инженер Радослав Главчев. Представите му със сигурност са далеч по- доразвити днес, тъй като описаните са от конкурса през далечната 2004-а. Три години по-късно, отново като претендент за същия пост, създателят на Творческа развойна асоциация за култура (ТРАК) пък изпъкна с желанието си да взриви сградата на Сан Стефано 29 и да я издигне наново, за да реши проблемите на националната медия. С днешна дата може би е имал право. Много от проблемите днес щяха да са сринати със земята и така на кандидати за овакантяващото се на 26 юли шефско място сигурно щеше да им е далеч по-лесно в писането на концепции за съдбата на телевизията.
Шегата обаче настрана.
За креслото на сегашната началничка
Вяра Анкова тръгнаха да се състезават деветима претенденти, за разлика от ожесточената надпревара за същия пост в БНР, където се съревноваваха рекордните 17 души. Всъщност и в този случай имаше първи етап. До изслушванията за генерален директор на БНТ останаха шест човека, след като Съветът за електронни медии отстрани тв водещия и бивш шеф на музикална телевизия Камен Воденичаров, парламентарния репортер Стоил Рошкев и журналиста Георги Божков. Така до събеседванията на 22, 23 и 24 юли пред надзорниците ще се явят Вяра Анкова, шефът на БНР до неотдавна Валерий Тодоров, оперативният директор на телевизията Константин Каменаров, кандидатът-ветеран за поста – инженер Радослав Главчев, бившата ръководителка на международната дейност в БНТ по времето на Кирил Гоцев и доскорошен директор на българския културен институт в Берлин Оли Груева и Красимир Ангелов. Шестимата ще представят концепциите си пред СЕМ, който най-вероятно дотогава ще бъде обновен. На мястото на София Владимирова, чийто мандат изтече преди повече от година и половина, най-накрая парламентът ще назначи нов представител. Или бившият депутат от БСП и председател на парламентарната медийна комисия по времето на тройната коалиция Иво Атанасов, или Радомир Чолаков, юрист на известна вестникарска групировка, както и бивш юрисконсулт на БНТ.
Основната конкуренция
според запознати ще се разиграе между Вяра Анкова и Валерий Тодоров. Съпругата на Томас Лафчис има шанс да остане и втори мандат, твърдят нейни привържениците на Сан Стефано 29, тъй като стабилизирала телевизията. Но дали наистина финансовото й състояние е по-добро, ще стане ясно само след ревизия. Положителният знак от управлението на Анкова е може би сериалът Под прикритие, който най-после събра младата аудитория пред БНТ1. С него държавната телевизия влезе в битката за зрителите на сериали, която се води предимно между частните тв канали. По нейно време обаче бе произведено и друго творение в областта на сериалите, което напук на яростната си реклама предизвика не само въпросителни за приоритетното си финансиране, но и недоволство относно естетическите си качества. Покрай Недадените БНТ генерира съмнения, че е достойна конкуренция.
Изключително феерично през този период бе отношението към публицистиката, с изключение на Референдум, което доказа, че има глад за сериозна журналистика в праймтайма. Известен напредък като че ли има и при новините със стремежа да се показват всички гледни точки. Иначе истината е, че през последните три години за медията почти не се говори, може би по модела на поведение на началничката си, която предпочиташе да остане на втора линия, спрямо програмната директорка Севда Шишманова например.
Независимо от тихото тригодишно ръководене на медията Анкова
все пак бе забъркана в скандал
точно в навечерието на изборите на нов директор. С подписка за издигането й за втори мандат. Документът бил подкрепен от известни водещи, репортери и хора от техническия екип. Според тях Вяра Анкова стабилизирала телевизията и въвела справедливи стандарти на работа. Версиите за тази любопитна подписка обаче са различни – някои твърдят, че инициатор била самата директорка, но под прикритие, а други, че е част от план на конкуренти.
Във Фейскбук се появи група Не искаме Анкова за шеф. Там може да се прочете, че: По-некадърно и некомпетентно управление не е имало в БНТ – това си шушукат всички из коридорите, внимавайки да не ги чуят. Държавната телевизия е със сринат рейтинг и отново е пред финансов колапс. Почти никой не е доволен от управлението й, не я подкрепя и не желае да се подпише. Хората обаче са сковани от страх и не смеят да говорят открито. Някои били принудени да се подпишат под зоркия поглед на преките си началници. Това е написал Коко, но и според други броят на тези, които не харесват Анкова, е огромен, а подписката в нейна подкрепа била нелегитимна. Дария Иванова пък смята, че е необходимо да се промени законът и да не се позволява втори мандат на генералните директори на обществените медии. Практиката показала, че с времето и успешните се подхлъзвали, а некадърните като Анкова направо водели кервана в блатото. Има недоволни и от това, че Вяра Анкова нямала стратегия за БНТ, а за събирането на подкрепа и подписи, заради което в телевизията бил изготвен списък на обществени организации, гилдии, творчески съюзи… Срещу името на всяка организация стоял отговорник, който обещавал предавания, субсидии, пари от Филмопроизводство.
На Анкова май
и управляващите са й вдигнали мерника
в последните дни. Във всеки случай председателят на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Стефан Данаилов поиска в тридневен срок да му се предостави подробен отчет на обществените поръчки на БНТ през последните три години. По данни на Агенцията за държавна финансова инспекция имало над 200 нарушения.
В последна сметка какво предлага Вяра Анкова за втория си мандат като тв шеф ще стане ясно на изслушванията. Другият основен кандидат – Валерий Тодоров, също не коментира какво крои за евентуалната си нова месторабота. Бившият кореспондент в Москва само каза, че се е кандидатирал за длъжността, защото знам и мога.
Ако мачът беше свирен, нямаше да влизам в този филм, заяви за БАНКЕРЪ Константин Каменаров. Той е убеден, че с много работа и за известно време от Старата госпожа може да стане Мис България. Едно от условията е работещите в медията да си повишат самочувствието. Ако някой може да прави телевизия в тази държава, то адресът е само един – БНТ, категоричен е Каменаров. За него най-продаваемите й продукти днес са новините и публицистиката.
Според Оли Груева пък най-важното е
да се направи европейска телевизия
да се върне гледаемостта, но не на всяка цена. Сред най-спешните задачи била и прозрачността при управлението, както и създаването на стабилен културно-образователен продукт. Бившата шефка на международната дейност в медията предлага да се върне телевизионният фестивал Златната ракла, да се засили международният тв обмен и обратната връзка със зрителите. За мотивите й да стане генерален директор Груева на шега коментира: Да съм по-близко до дъщеря ми, тя живее до телевизията.
Сегашният избор на генерален директор на БНТ е важен. И труден. Важен е, защото в държавата цари политическа нестабилност, а който овладее държавната медия, има шанс да си помогне за следващите избори. Труден е заради същото политическо разпарцаляване. БСП бърза да сложи своите хора по върховете, както всъщност биха направили всички на нейното място. На малцина обаче им пука, че БНТ няма да стане Би Би Си на Балканите. Може би, защото Земя 1 никога не чува Земя 2, а още по-малко НЕБЕ 1 и НЕБЕ 2.
