На глава от населението България получава най-малко пари от Европейския съюз през следващия програмен период 2014 -2020 година и вината за това е на правителството на ГЕРБ. Това заяви от паралементарната трибуна премиерът Пламен Орешарски в отговор на питане от Сергей Станишев за договорените от България параметри по Многогодишната финансова рамка по време на Съвета на ЕС на 7 и 8 февруари.
Средствата по фондовете за сближаване са 7 млрд. евро по цени от 2011 година. Сумата е подобна през тази от текущия период, когато е била 6.85 млрд. евро., но поради натрупаната инфлация, покупателната способност на тези средства е около 10 на сто по-ниска, посочи Орешарски.
Той поясни, че нетният баланс е силно влошен. През настоящия период нарастват директните плащания за земеделие с около 2 млрд. евро. Това обаче бе договорено още през 2005 г., когато бе приета системата за стъпковидно повишение на субсидиите. Т.е. през февруари правителството на ГЕРБ не е договорило нищо по преките плащания за земеделците и е оставило в сила схемата от 2005 година, посочи още премиерът.
Различно от преките плащания е финансирането по Програмата за развитие на селските райони, договорено в края на миналата година. На практика средствата ще намалеят с 10 на сто през следващия програмен период. От 2 млрд. 642 млн. евро през 2007 г. те се свиват на 2 млрд. 383 млн. евро през 2013-та . Тази сума стана известна сега през юни, но парите са договорени в края на миналата година, каза още примерът.
По време на срещата на Съвета на Европа през февруари всички страни-членки на ЕС са договорили допълнителни бонуси за слабите селски райони. Българската делегация обаче, не е спазарила нито стотинка от тези пари, алармира Орешарски, въпреки че най-бедните райони са в нашата страна. Премиерът даде за пример Гърция, която получава 1 млрд. 374 млн. евро, Португалия получава 1 млрд. евро, Ирландия – 100 млн. евро, Италия – 1.5 млрд евро. Дори силно развитата Германия е успяла да изкопчи от Брюксел цели 710 млн. евро за по-слабите си аграрни региони.
България не успява да защити нуждата от допълнителен ресурс макар, че 5 от 6- те ни региона са на последните места в ЕС, каза още Орешарски.
Стана ясно още, че ще получим само 260 млн. евро за извеждане от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ Козлодуй, което е половината от исканата сума и по-малко от една трета от предвидените разходи. Първоначално ЕС ни предложи 185 млн. евро, а после ни отпусна 260 млн.евро. В същото време Литва и Словения успяха да увеличат крайното си финансиране с 90 на сто повече от първоначално предложените от Европейската комисия средства за техните ядрени мощности, каза още Орешарски.
България не е заявила готовност да участва и в първата фаза по Проекта за свързване с Европа. Това рязко свива възможността за получаване на средства за инфраструктура, посочи още министър-председателят.
Ангажимент на този кабинет е, при така договорените параметри, да планира следващия програмен период, подчерта Орешарски.
