Трагедията, която се разигра през седмицата в рудник Ораново, е поредното доказателство за начина, по който се провеждаше приватизацията в енергетиката през последните години. Закупуване на активи почти на безценица и източването им до капка, без да се налее нито един лев за тяхната модернизация. Хората в тези предприятия работят в пълна мизерия, затваряйки си очите за всичко, тъй като смятат, че нямат друг избор, а и работодателят съзнателно им го набива в главите. В същото време отговорност на собствениците не се търси, защото имат политически чадър или пък корените им се губят в поредица от свързани фирми или офшорки.
В тази картинка се вписва и рудник Ораново, чието официално име е Пирин Ораново ЕООД. Ще има наказани за инцидента в рудника. Не е нормално да няма спасителна служба. Сигналът за инцидента е подаден веднага до спасителната служба в Бобов дол, а тя се намира на 50 километра. Тук всяка минута е важна. В този див капитализъм, в който живеем, за съжаление много хора мислят първо за парите, а после за хората. Всяка мина трябва да има специализирано отделно звено. След като приключи разследването на инцидента, ще се говори за промени, защото със сигурност не може да се продължава по този начин, заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Кой всъщност е собственикът на мината? Проверка в информационната система Дакси показва, че 100% от капитала държи Балкан МК ЕООД. Съответно зад това дружество стои Енергетик 2004 АД, където почти всички акции са в ръцете на Красимир Михайлов Христов, известен повече като фуражния крал от Радомир. В края на 2004-а през Балкан МК той купува на търг с явно наддаване рудник Ораново – обособена част от Мина Пирин ЕАД – Симитли, на началната тръжна цена от 950 хил. лева.
Красимир Христов е собственик и на редица други производства в миньорския град и околността – месокомбината в Перник, база за коне и крави в с. Прибой, стопанисва и язовир Пчелина, който е заградил като частен имот заедно с общинския път до него. Бизнесменът има и големи складове за зърно в Добруджа. Той държеше и бизнеса с боклука в Радомир, но през 2012-а договорът му бе прекратен. За него се заговори още преди 20 години като един от акционерите във фалиралата Добруджанска банка.
По всичко личи, че Христов не е обръщал особено голямо внимание на мината си. В последния актуален финансов отчет на Пирин Ораново ЕООД, който е за 2011-а, срещу графата инвестиции не фигурира нищо (същото е и за 2010-а). Натрупаната загуба от минали години е била 1.977 млн. лв. и до голяма степен обезличава печалбата от 8 млн. лв., регистрирана през 2011-а. Освен това са записани 265 хил. лв. задължения към персонала, 1.293 млн. лв. неплатени осигуровки и 584 хил. лв. неплатени данъци. Над 160-те предписания, дадени от Инспекцията по труда, и предишни инциденти пък подсказват, че нещата в предприятието отдавна не са вървели както трябва.
Започва проверка на концесионния договор на мина Ораново. Ще се ревизират всички такива контракти, обеща министърът. Което съвсем не е лоша идея, още повече че има какво да се види и в останалите мини в региона, захранващи с въглища ТЕЦ Бобов дол.
Въгледобив Бобов дол например е собственост на Въгледобивна компания. Тя от своя страна е наполовина притежание на един от най-приближените хора на самоковския бизнесмен Христо Ковачки – Никифор Вангелов. Останалите 50% са на Болония инвестинг лимитид – офшорка, регистрирана на улица Роуд Таун в столицата на Британските Вирджински острови Тортола и управлявана от директора Стела Джорджиу. Самият Въгледобив Бобов дол обаче вече е в производство по несъстоятелност, като само на частния превозвач Ти Рейл – България дължи близо 1 млн. лева.
Собственик на 74.94% от Мина Чукурово е друга офшорка – Шалот Корпорейшън. Още 13.2% са собственост на Видекс АД, с малко над 10 на сто е Консултантско-лизингова къща, а останалите акции са в ръцете на Иванка Иванова. Между другото Мина Чукурово има 64% от акциите на Консорциум Енергия МК АД, който е собственик на ТЕЦ Бобов дол. По този начин офшорната компания е индиректен собственик и на една от най-големите ни въглищни централи.
Мина Станянци също е с екзотичен притежател. Точно 99% от акциите й се държат от Перлот Лтд, регистрирана на Сейшелските острови, в столицата Виктория на Шам пенг тонг плаза 103. Неин представител е Петя Стоянова, а останалият 1% от акциите е на Теодор Анадолиев.
На същия адрес е регистрирана и още една офшорка – Джозет Инк, която разполага с 90% от акциите на друга българска мина – Бели брег. Тя пък се представлява от Асен Методиев Горанов, а останалите 10 на сто от собствеността са на Иван Георгиев.
Така че оттук трябва да започне с проверките си Министерството на икономиката и енергетиката, защото мините са част от производства, които имат значение за енергийната независимост на страната, а оттам и за националната сигурност. Иначе заявления като това на заместник-министъра Иван Айолов, че икономическото ведомство е загрижено за съдбата на българските миньори и енергетици сме слушали много пъти. Впрочем, синдикатите също трябва да си понесат отговорността, тъй като са наясно за условията, при които се работи в частните мини, но се правят на разсеяни.
