Повече от 15 години ефективно правя финансови анализи, прогнози и модели в сектор енергетика, на база на които често са вземани отговорни управленски решения. За първи път изпитвам затруднения. До неотдавна решенията в енергетиката се вземаха в посока максимизация на икономическите резултати, сега се налага да се решава по-сложната, кризисна задача – минимизация на загубите. В тази връзка на дневен ред пред обществото и държавата стоят следните въпроси:
*Ще издържи ли енергетиката на увеличаващия се уличен и политически натиск за сваляне на цените на енергоносителите (ток ,газ, парно)?
*Какво ще се случи с енергетиката, ако все пак се стигне до икономически необоснованото намаляване на цената?
Разбираемо е поведението на политиците оперативно да реагират на исканията на протестиращите. За експертите, работещи с реални числови масиви, сегашното състояние на енергетиката показва наличие на остър конфликт между искреното желание на управляващите да намалят цената на електроенергията за битовите потребители и реалните икономически предпоставки това да се случи. Само напомням, че в природата и икономиката има закони и правила, които действат независимо от нашите очаквания, надежди и желания.
Какво показват числата, или познаването на принципите не изисква детайлно познаване на числата (научен фолклор)?
Базирайки се на ценовия модел, разработен от служебното правителство, могат да се направят предварителни анализи и заключения за потенциалния ефект от прилагане на новите мерки, произтичащи от последните изменения и допълнения към Закона за енергетиката. През следващия ценови период (31 юли 2013 – 1 юли 2014 г.) се предвижда брутно крайно енергопотребление в страната в размер около 33.4 млрд. киловатчаса, при които 65% са за регулирания пазар (битово потребление и малки семейни фирми) и 35% са за свободния пазар (индустрия и услуги). В регулирания сектор, който след 1 юли засяга битовите потребители и малкия бизнес, като основни фактори, дебалансиращи ценовия микс, могат аргументирано да бъдат посочени – възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), произвеждащи енергия, равна на 13% от брутното енергийно потребление, но с тежест от 36% в ценовия микс, дългосрочните договори с ТЕЦ Марица-изток 1(AES) с 12% дял в производството и 15% дял в ценовия микс, ТЕЦ Марица-изток 3 (Contour Global) с 16% дял в производството и 13% дял в ценовия микс.
Проблемът с тези три източника на дебаланси (обща тежест в ценовия микс, равна на 64.2%) е
техният статут на свещени крави, защитени законодателно
nbsp;
Всеки опит за промяна на ценовата рамка в този сектор по посока намаляване на разходите получава сериозен съдебен отпор, както това се случи с въвеждането на такса достъп.
Съгласно публикувания модел на ценообразуване са необходими 1.239 млрд. лв. за изкупуване на зеления ток през следващия период. Поради очевидна грешка в прогнозите по отношение на въведени мощности ВЕИ, средствата, които не достигат за изкупуване на екоенергия от стария регулаторен период – до 30 юни 2013 г., са около 317 млн. лева. Така се получават 1.556 млрд. лв., които е необходимо да бъдат събрани от крайните потребители като заплащане на зелена енергия в новия ценови период (отложен с 30 дни спрямо нормативния). Следователно обективната добавка зелена енергия, която някой трябва да плати, е 46.6 лв. за мегаватчас – при 11.1 лв. за мегаватчас, действаща досега (ръст от 420%). Същото се отнася и за добавката невъзстановяеми разходи, които възлизат на 975 млн. лева. Това означава добавката в този раздел да е 29 лв. за мегаватчас при действаща в размер на 3.38 лв. за мегаватчас (увеличение с 864%). При високоефективното производство на електрическа и топлинна енергия (заводски и топлофикационни централи) разходите възлизат на 294 млн. лева. Което предполага добавката за тях да е 8.8 лв. за мегаватчас при действаща – 3.83 лв. за мегаватчас (ръст от 230% спрямо действащата). Или общо за тези три раздела добавката следва да бъде 75.1 лв. за мегаватчас при действаща 18.3 лв. за мегаватчас, което означава
увеличение на цената на тока за крайни потребители от 36 процента
nbsp;
Картината изглежда още по-драматично, ако се добави фактът, че в тези диспропорции не се разглеждат исканията за увеличаване на цената на тока по цялата верига производство – пренос – разпределение.
Ако приемем нулев вариант, т.е. не намаляване, а замразяване на действащите цени за електроенергия за краен потребител, в паричния поток на НЕК ще се образува трайна финансова дупка от 1.185 млрд. лв. само от сектор ВЕИ. И това ще е всяка следваща година, тъй като цените в сектора са дългосрочни и фиксирани, с тенденция за ръст, поради необходимостта от въвеждане на нови ВЕИ за постигане на европейската норма за България от 16% зелена енергия в брутното енергийно потребление през 2020 година. При тази ситуация сагата АЕЦ Белене с нейните 1.5 млрд. лв. незавършено производство за десет години е нищо в сравнение с очаквания ежегоден дефицит в сектора ВЕИ. Ако нищо не се направи за решаването на този тежък системен проблем, не Белене, а грешната политика в сектор ВЕИ ще фалират НЕК само за година и половина.
Има ли все пак някакъв изход от ситуацията?
Чрез последните изменения и допълнения на Закона за енергетиката (чл.31, ал.1) ДКЕВР получава сериозен хирургически инструмент, а именно възможността да изменя: … разполагаемостта по чл.21, ал.1, т.21, както и количеството електрическа енергия на обществения доставчик, в съответствие с които производителите и/или общественият доставчик са длъжни да сключват сделки с крайните снабдители, размера на технологичните разходи на енергийните предприятия при производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и признатия размер на други ценообразуващи елементи.
Чрез Методиката за разпределение и компенсиране на разходите за закупуване на енергия по преференциални цени между обществения доставчик и крайните снабдители, произтичащи от задължения по чл.35 от Закона за енергетиката, се дава възможност разходите за производство на електрическа енергия от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство да стават елемент от цената за енергия за клиентите на регулирания пазар и за клиентите на доставчик последна инстанция. Клиентите на електрическа енергия по свободно договорени цени ще заплащат определена с решение на ДКЕВР
цена за задължения към обществото
nbsp;
за цялото потребено количество електрическа енергия на територията на България. По тази схема се освобождава износът от добавките, като финансовата тежест се прехвърля изцяло на потребителите в страната. При оптимистична прогноза за износ на електроенергия в региона в размер на 9 млрд. киловатчаса за година, без заплащане на добавките, вътрешният потребител ще бъде натоварен със 144 млн. лв. допълнителен разход. Това е цената за спасяване на въгледобива.
Чрез декларативно намаляване на разполагаемостта в сектор ВЕИ средно с 20% на годишна база може да се намали тежестта за краен потребител с около 250 млн. лв., при което дефицитът при запазване на добавката зелена енергия на 11.1 лв. за мегаватчас става 938 млн. лева. Прилагането на нетрадиционните и непопулярни допълнителни компенсационни мерки, а именно: отпадане на разходите за заводските централи от ценовия микс в размер на 78 млн. лв.; отпадане на разходите за преференциални цени на тока за топлофикационните дружества, възлизащи на 215 млн. лв.; намаляване на разходите студен резерв, оценени на около 150 млн. лв.; използване на пълния размер на фонд Въглероден диоксид при свръхоптимистични очаквания за акумулирани средства в размер на 500 млн. лв. теоретически, може да доведе до нулев вариант, т.е. да не се променя цената на електроенергията за крайния потребител, но само в сектор зелена енергия. Остава обаче недофинансиране в раздел невъзстановяеми разходи, възлизащо на около 862 млн. лв. на годишна база.
Разбира се,
посочените по-горе мерки са спорни
nbsp;
както по размера на предвидените средства, така и по отношение на допълнителните негативи, които могат да възникнат. Така например отпадането на признатите приходи от високоефективна когенерация за топлофикационните дружества може да доведе до увеличаване на цената на топлоенергията. Отпадането на преференциите за заводските централи ще повлияе върху цената на крайната продукция и т.н.
Изводът е, че на този етап все още няма достатъчно ефективни законови инструменти за ликвидация на финансовия дефицит в сектор ВЕИ и сектор невъзстановяеми разходи. Всички предложени мерки в новия ценови модел намаляват тежестта на проблема, но не могат да го решат. В отделни случаи предложените палиативни мерки намаляват негативите в един сектор, но веднага пораждат няколко нови, по-значими .
Очевидно в тази сложна ситуация трябва да се търсят нетрадиционни решения. Преди всичко да се каже на гражданите обективната и нелицеприятна истина за състоянието в енергетиката. Да се засили комуникацията между експертите и вземащите решения. Да се обяви тригодишна програма за стъпаловидно повишаване на цената на електроенергията в регулирания сектор до постигане на икономически обоснованите нива, както това се случи през периода 2001-2003-а по сценарий на Световната банка, след което да заработи моделът на интегрирания либерализиран електроенергиен пазар. Да се преразгледа политиката в сектор ВЕИ, като постигането на 16% от брутното енергийно потребление да стане с императивно прилагане на принципа на обратния приоритет, т.е. по- евтините ВЕИ с по-висок дял в енергийния микс и обратно. Да се създаде обществен фонд за ликвидация на енергийната бедност с участие на всички по веригата производство – пренос – разпределение. Да се включи активно и обществото в този дебат на основа на интернет платформата…
В заключение – да не забравяме култовата фраза, че спасението на давещите си е тяхна работа. А ние в момента наистина всички потъваме.
nbsp;
*заглавието е на редакцията
