С тихо задоволство лявото правителство в Париж наблюдава как през последните месеци Ангела Меркел заема все по-мека позиция спрямо Европа, подготвяйки се за изборите в Германия. А и не само това – Франция смята, че вотът може да оттласне още повече консервативния канцлер от твърдолинейната му политика на строги фискални икономии, която осъществяваше през по-голямата част от дълговата криза в еврозоната.
Два месеца преди изборите на 22 септември кабинетът на президента Франсоа Оланд оценява шансовете на Меркел да спечели трети мандат на 85, дори 90%, според високопоставен съветник от Елисейския дворец. Още по-удивителното е, че Париж изобщо не се безпокои от подобна развръзка. Само преди година Меркел възнамеряваше да остави притиснатата от дългове Гърция да бъде изхвърлена от еврозоната, докато новоизбраният Оланд обмисляше да оглави бунт на южноевропейските държави, за да парира будещата страх германска хегемония на Стария континент.
В последна сметка и двамата избегнаха конфронтацията. Оланд прецени, че е лошо за френските държавни облигации да бъдат поставяни заедно с тези на проблемни страни като Гърция и Италия, а Меркел се опасяваше, че спадащата й популярност извън Германия е политически пасив, както и от потенциално огромната цена за Берлин, ако евентуалното излизане на Гърция доведе до разпадане на еврозоната. На 50-годишнината от договора за приятелство от 1963-а между тези два стари съперникът Берлин и Париж сключиха примирие в духа на реалната политика. Франция получи повече място за маневри, за да приведе в по-добро състояние публичните си финанси, но се отказа от преговорите за общи еврооблигации и други проекти, предизвикващи ужас у германците. Въпроси като банковия съюз в ЕС също ще се наложи да почакат до следващата година.
Членове на управляващата във Франция социалистическа партия продължават да недоволстват срещу егоцентричната непреклонност на Ангела Меркел и да представят германските политики като основното препятствие пред съживяването на европейската икономика. Оланд,когото Меркел не прие в Берлин по време на предизборната му кампания през 2012-а,отказа да подкрепи сегашния канцлер, но и съперника й от Германската социалдемократическа партия Пеер Щайнбрюк. Французите се надяват, че с евентуални леви съюзници ще могат да изтръгнат поне няколко значими отстъпки за Европа. Париж например не крие неодобрението си към португалския ръководител на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Когато приключи мандатът му през 2014-а, Франция може да погледне към една голяма коалиция с Берлин за подкрепа за лявоцентристки наследник на поста.
Франция ще се нуждае от политическата подкрепа на Германия и ако иска отново да не изпълни обещанията си към Брюксел за намаляване на дефицита. Понижаването на кредитния рейтинг на държавата от агенция Фич подхранва страховете от прекомерния дълг. Всичко това може да направи отношенията между френско-германската двойка по-приятни. Някои наблюдатели обаче са убедени, че ако тя не предприеме реални стъпки за справяне с най-тревожните проблеми в Европейския съюз, най-големият от които е безработицата, избирателите ще продължат масово да се обръщат към евроскептични партии като френския антиимигрантски Национален фронт. Включително и на европейските избори догодина.
