Здравният министър Таня Андреева заяви, че правителството ще обсъди евентуалното бъдещо повишение на здравните осигуровки от 8 на 9% от работната заплата. Подобен непопулярен ход обаче само ще разлае кучетата и по никакъв начин няма да разреши финансовите проблеми на здравната система. Нито ще подобри поне малко качеството на медицинското обслужване.
Още в края на 2007-а министърът на здравеопазването на тройната коалиция проф. Радослав Гайдарски настояваше вноската да бъде вдигната от 6 до между 8 и 10% с мотива, че секторът щял да цъфне и да върже и особено обслужването на децата, пенсионерите, безработните и социалнослабите . Но се видя, че с одобрените от тогавашния кабинет 8% само бяха налети грешни пари в продънената здравна каца, без да последва някакъв ефект. Идеята бе със събираните допълнителни средства от увеличението да оперират частните фондове за здравно осигуряване, за да покриват пакет от дейности, които не се плащат от касата. Само че това така и не се случи. Нещо повече, в средата на 2012-а наследниците от ГЕРБ приеха законова промяна, с която дружествата за доброволно здравно осигуряване бяха принудени да се пререгистрират като застрахователи или да престанат да съществуват. И повечето от тях потънаха в небитието.
Реално увеличението на здравните вноски с един процент би имало
значителни финансови измерения
за приходите на Националната здравноосигурителна каса, но горчивата чаша ще бъде изпита от други. Изчисленията показват, че при среден осигурителен доход от 651 лв. (по данни за май 2013-а) и общо 2.77 млн. души, плащащи здравни вноски, годишните постъпления в касата биха се повишили с над 216 млн. лева. Според министър Андреева с тези пари могат да се покрият денталните пакети за децата и те да станат безплатни. Със сигурност съсловната организация на зъболекарите има право да настоява за допълнителни средства за плащане на детските услуги, тъй като за последните девет години отчисленията за дентална помощ паднаха от 9 на 3% от общите разходи на здравноосигурителното ведомство. Но сумата е колосална за тези, които ще я плащат. Във всеки случай това ще е един повод за голяма част от дребния и средния бизнес да се насочи към тъмната половина на икономиката или да съкрати служители, за да оцелее след 130-милионното цунами, което ще му прати държавата. За работник със заплата от 650 лв. пък 78 лв. годишно, които биха излезли от портфейла му, със сигурност значат нещо за семейния бюджет.
Синдикатите логично се обявиха срещу увеличението на вноските. Вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов отбеляза, че то е неуместно, без доходите на хората да са нараснали. Кокалов смята, че е крайно време да се види структурата на здравнонеосигурените граждани. Тоест – кои все още са в България, чии вноски могат да бъдат покрити от социални фондове и кои хора имат възможност да плащат, но не го правят. Именно това било едно от разковничетата на проблема. Няколко правителства поред обаче упорито отказват да въведат работеща схема за повишаване на събираемостта на вноските. Неотдавна депутати от ГЕРБ предложиха законопроект за промяна на Наказателния кодекс, в който се предвижда до осем години затвор за работодатели, които укриват осигуровки. В него са заложени още лишаване от свобода до пет години и глоба до 2000 лв., когато невнесените осигуровки надхвърлят 3000 лева. При сума над 12 000 лв. се предлага наказанието да е до осем години затвор и конфискация на имуществото, а ако до приключване на съдебното следствие осигуровките заедно с лихвите бъдат внесени, санкцията да се намалява. В предложените промени изрично е записано, че работниците не носят наказателна отговорност. Но според представителите на частния сектор такъв закон няма да реши проблема с укриването на осигуровки – стимулиращ ефект биха имали само големи глоби и по-добра осигурителна система.
Атакуват последиците по един неправомерен начин, а не атакуват причините, които предопределят мащабите на явлението. Това го има навсякъде, дори в страните със строга фискална дисциплина, коментира Димитър Бранков от Българската стопанска камара.
Няма спор, че онези, които укриват доходи в сивата икономика, трябва да бъдат натиснати здраво, но толкова тежки ефективни присъди изглеждат прекалени. От друга страна, е твърде безочливо да попълваш дефицита в осигуряването, като
искаш по 16.50 лв. на месец от безработен
или отчиташ неплатени здравни вноски на хора, които от години работят в чужбина и се осигуряват там. Така че коментарите от партия ГЕРБ, че властта възнамерява да товари допълнително изрядните платци, вместо да накара над 1.2 млн. българи без здравни вноски да се осигуряват, са донякъде уместни. Но нали точно бившият партиен управител на здравната каса д-р Пламен Цеков бе казал, че бюджетът на институцията губи по 500 млн. лв. годишно от неосигурени, а Бойко Борисов и компания не направиха нищо, за да променят негативното салдо.
Всъщност загубите от реално работещите без осигурителен принос вероятно са по-малки. Анализ на Националния осигурителен институт за брутния вътрешен продукт през 2012-а показа, че 3.28 млн. души произвеждат нещо за икономиката ни при 2.77 млн. души осигурени. Това означава, че над 511 хиляди българи работят на черно. Ако вземем за индикатор средния осигурителен доход след калкулацията, излиза, че
остават около 318 млн. лв. невнесени
за здраве. Все пак с тази сума биха могли поне да се покрият дълговете на болниците и те да започнат на чисто.
Съвсем друг е въпросът, че за повечето редовно плащащи вноските си граждани действащата сега здравноосигурителна система е ненужно бреме, което само изсмуква заплатите им, без да има някаква полза от него. Отиваш на зъболекар и си плащаш като поп за нова протеза, защото касата не я покрива. Или лекарят-специалист не работи с касата и пак се бъркаш в джоба си за преглед. Накрая за капак се намесва някой като бившия финансов министър Симеон Дянков и ловко прибира спестените 2 млрд. лв. от нашите здравни осигуровки, а после изчезва безнаказано. Така че проблемът явно е в осигурителния модел и държавната намеса в него, а нетолкова в размера на здравните вноски.
