Горчива ирония е точно около дните за честване на 176-ата годишнина от раждането на Васил Левски да се се появи скандалното тефтерче на шефа на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов. Налагащата се от само себе си аналогия между завещанието на Апостола в неговите лични документи и написаното от ръката на борец № 1 срещу престъпността с бяла якичка е драматично разкритие за това как съвременните български политици са убили мечтата на Левски за чиста и свята република.
Две тефтерчета и 140 години между тях. Време, през което родната политическа класа ряза парче по парче от святата плът на заветните думи на Апостола и наместо провидяната от него свобода и демокрация, от дълги години ни пробутва ерзаците им.
В писмото си до Атанас Хинов Васил Левски му задава простичък въпрос: Длъжност е да те попитам: Прочел ли си устава, който е потвърден по вишегласието на всичките местни комитети? И окръжното писмо, в което заповядва Централния комитет, което съм ви пратил от две недели напред? И след това Дякона обявява принципа си: Байо, аз не те настъпвам по краката, но изпитвам по устава и извършвам според пълномощното си, като по-напред благоразумно изпитвам и вземам факти в ръцете си.
Тефтерчето на Златанов разкрива мрачната сегашност, стъпкала принципите на Дякона с ботушите на шпицкомандата , наречена Комисия. Вместо по устава шефът й предпочита да удари, отложи, забави, прикрие. А там, където Апостола слага на пиедестал Народа, Златанов изписва инициалите на божествата си И.Ф., Ц.Ц., Б.Б., пред чиято воля пада ничком.
Да сложиш портрета на Васил Левски зад гърба си въобще не означава, че си запомнил казаното от него и че следваш заръките му. Б.Б. винаги правеше тъй, че зад широкия му гръб, от удобно поставения в обсега на камерата портрет да надзърне ликът на Левски. Сякаш е гарант за думите и постъпките му.
Във времето, когато Б.Б., Ц.Ц. и И.Ф. бяха на власт, по случай годишнината от рождението на Левски, тогавашното мнозинство даже организира изложба Конституцията на Апостола и отвори вратите на парламента, за да се подслонят там косите и тефтерчето на Дякона. Изключително вълнуващо е да дам началото на поредния ден на отворени врати в парламента, които за първи път са свързани с отбелязването на юбилейна годишнина от рождението на Васил Левски, заяви председателят на НС Цецка Цачева.
Горе-долу по същото време Златанов старателно е записвал препоръките на скритите зад инициали свои идоли. Буква по буква, с подчертаване, шефът на комисията попълвал текста на новата конституция на насилието и несвободата: Н. Зеленогорски – да се удари – става приоритет; Гугушева – готова за прекратяване; Е. Д. ще се удари след около месец и половина (вече не е фактор в ГЕРБ); Вяра Петрова -gt; м.д. да се удари; Семерджиев е ударен.
Какво ли щеше да напише Апостола в тефтерчето си, ако можеше да види с очите си това? Народе???? Изследователите и историците до ден днешен не могат да отговорят какво е накарало тогава Левски да възкликне по този начин и да го отбележи в записките си. Дали е прозрял опасностите, пред които е изправена бленуваната чиста и свята републиката? Предупреждение към хората, че развявайки знамето с този надпис, по гърбовете им ще се възкачат люде, които са забравили устава и вишегласието?
Двата тефтера и годините, легнали между тях, донякъде дават обяснение за възклицанието на Апостола. И днес, когато честваме годишнината от раждането му, е крайно време да си припомним неговия завет: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме. Няма кой друг – ние трябва да обърнем времето и да си върнем паметта. А с нея свободата и демократската република, за която Апостола даде живота си.
