На 23 юли през 1952 г. е създадена Европейската общност за въглища и стомана (съкратено ЕОВС). Организацията е създадена с договор в Париж през 1951 г. от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия с цел да се обединят въглищните и стоманени ресурси на нейните държави членки. Тя е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция.
ЕОВС е предложена на 9 май 1950 г. от френския външен министър Робер Шуман, но идеята за интеграционния подход принадлежи на Жан Моне, известен неофункционалист.
Договорът за организацията влиза в сила на 23 юли 1952 г. и е за срок от 50 години.
През 2002 г. изтича давността на договора и след като не е подновен, всички активи на ЕОВС са абсорбирани от Европейската общност.
По време на съществуването си ЕОВС успява да създаде общ пазар, но не успява да предотврати западането на въглищната и стоманената индустрия. Въпреки това, общността поставя основите на Европейския съюз.
Организацията Европейска общност за въглища и стомана престава да съществува от 2002 г. с изтичане на договора, в който е заложен срок от 50 години. Не всички дейности обаче са прекратени. Фондът за изследвания на въглища и стомана продължава своето съществуване, тъй като средствата за него са дошли от индустрията и не могат да бъдат върнати на членуващите държави.
Фондът се издържа от инвестирания капитал в размер на 1.6 милиарда евро, които са дадени от европейските компании от въглищната и стоманената индустрии за обучение, изследвания и реструктуриране. Инвестицията осигурява средства от около 55-60 милиона евро на година. Средствата се разпределят от дирекция G (Индустриални технологии) на главна дирекция Проучвания (Research), част от Европейската комисия. Разпределянето на средствата се ръководи от Комитет за въглища и стомана (COSCO), чиито членове са националните представители. По решение на съвета, годишните средства се разпределят по 27.2% за изследвания на въглища и 72.8% за изследвания на стомана.
