Независимо от всички сътресения и рискове някои членки на Европейския съюз все още искат да влязат във валутния блок. След като от следващата година жителите на Латвия вече ще се разплащат в евро, съседна Литва отново потвърди, че и тя ще кандидатства през 2014-а за членство в еврозоната.
Това се приема като поредната стъпка на Вилнюс да се отърве от руското влияние след присъединяването към НАТО и Европейския съюз през 2004-а. И ако процесът върви гладко, балтийската република може да получи достъп още през 2015-а.
На пръв поглед Литва изглежда идеалния кандидат, стриктно прилагащ мерките за строги икономии на общността. Тя намали вноските за социално осигуряване и заплатите, за да запази под контрол държавния дълг и дефицита. Освен това свали бюджетния си дефицит от над 9% през 2009-а до 3.2% през 2012 година. Равнището на дълга на правителството е около 41% от брутния вътрешен продукт.
Литва искаше да стане част от еврозоната още през 2006-а, но тогава молбата й бе отхвърлена с аргумента, че инфлацията й от 3.5% е твърде висока. Много от литовците обвиняват Русия за този проблем, главно заради високите цени на природния газ. Като част от цялостната си стратегия за дистанциране от Москва държавата възнамерява да започне от края на 2014-а да започне да внася втечнено синьо гориво. Вилнюс се надява също така под знака на единната валута да се повиши и интересът на чуждестранните инвеститори.
Днес инфлацията отново се явява препятствие пред членството в еврозоната. За да я ограничи, правителството ще трябва да регулира повишаването на заплатите, а и да намали бюджетния дефицит под три на сто. В опитите си да изпълнят тези цели, управляващите рискуват да разгневят избирателите и да увеличат противниците на присъединяването към еврозоната. Според проведено през януари проучване близо 57% от литовците са против, но не и бизнесът, като 84% от предприемачите желаят страната да премине под знака на еврото.
Основното притеснение на Литва е, че усилията за разрешаване на проблемите в ядрото на Европейския съюз ще изместят интереса на Брюксел от Източна Европа. В момента тя е ротационен председател на съюза и до края на годината ще използва позицията си, за да настоява за по-бързо интегриране на държавите от източната част на континента.
