Разходите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се оказаха по-трудни за разгадаване и от криминалните мистерии на Алфред Хичкок. Новият управител на институцията д-р Румяна Тодорова се загуби в числата, въпреки че две седмици се рови в отчетните бумаги, оставени от предшественика й д-р Пламен Цеков. Тя, първо, изтъкна, че очаква дефицит между 50 млн. и 100 млн. лв. в края на 2013-а, а впоследствие, за да се презастрахова, качи мизата до 140 млн. лева. Но изобщо не се разбра дали дупката ще остане, ако бъде изразходван оперативният резерв от 269 млн. лв., или запасите на касата ще покрият преразхода за първото полугодие? Очевидно хаосът е тотален, а заложеното от надзорния съвет съотношение между приходи и харчове при съставянето на бюджета на институцията е абстрактна величина, която няма връзка с реалността. Грешките са системни и са заложени на всички нива и дори и най-добрият финансов корифей в здравеопазването да управлява здравноосигурителното ведомство, ще изглежда лаик, ако не бъдат променени правилата на играта.
Като начало касата не може да бъде бюджетен придатък, който обслужва интересите на държавното управление. Едва ли изобщо щеше да се говори за дефицит, ако бившият финансов министър Симеон Дянков не бе национализирал 1.4 млрд. лв. от здравните ни осигуровки, след което изчезна. И досега не се знае какво стана с тези пари и дали ще бъде търсена отговорност за тях от Дянков.
Държавата е
най-големият душманин на институцията
и заради други натрупани грехове. Например с увеличението на пенсиите между 2.2 и 9.8% от началото на 2013-а от здравни вноски на пенсионерите трябваше да влязат допълнителни 40 млн. лв., които обаче не са отразени в бюджета й. Бившият парламент бе приел промени в Закона за здравното осигуряване, с които вноската на децата скочи от 4 на 8%, или с 33 лв. на калпак. По изчисления на Български лекарски съюз при един милион деца това е сума около 270 млн. лв., а със студентите и другите категории лица, чиито вноски са се повишили след Нова година, приходите на касата би следвало да се увеличат с около 400 млн. лева. Но и това, естествено, не стана. На всичко отгоре надсъбраните през 2011 и 2012-а здравни вноски за общо 89 млн. лв. също потънаха някъде. Според ръководството на лекарското съсловие те отлежават по сметка в БНБ. Излиза, че управляващите са най-некоректните платци, като само за последните две-три години са ощетили ведомството с близо 2 млрд. лева.
Благодарение на занижения контрол и абсурдната система на финансиране болници, доставчици на лекарства и джипита спокойно си разиграват коня, защото номерата им минават. С последните промени на Закона за здравното осигуряване единствен управляващ орган на здравната каса остана надзорният съвет. Част от членовете му (например Иван Кокалов от КНСБ) неведнъж са се оплаквали, че
решенията за плащания или промени в бюджета
им се спускат отгоре, без дори да им бъдат разяснени. Не е нормално в НЗОК да не знаят каква е събираемостта на здравните вноски. Това е информация, ключова за планирането на бюджета им, а не само за вътрешно ползване от НАП. Освен това ръководството е принудено да стреля в тъмното, тъй като в институцията липсва професионално статистико-аналитично звено, което да обобщава резултатите от иначе многобройните проверки на инспектората.
След като управителите на големите болници получиха търговете за лекарства, цените на някои медикаменти скочиха в пъти, пак без да има виновни. Съвсем логично е при тази реалност от предвидените за първите шест месеца на 2013-а 107 млн. лв. за онкомедикаменти вече да са похарчени 70 милиона. В случая става дума и за неправилно планиране и за липса на финансов контрол. Отчетени са 3000 хиляди нови онкоболни, но никой не може да каже дали това число е реално. Увеличил се е и средният разход на болниците за лечението на един пациент от 718 лв. през 2012-а, до 826 лв. в началото на 2013-а, но официално медикаментите не са поскъпвали. И как едни лечебни заведения са харчили по 3500 лв., а други – по едва 17 лв. на пациент? Не може различните болници безконтролно да договарят едни и същи онколекарства с 400 лв. разлика, при положение че цените на клиничните пътеки са еднакви за всички.
Друг парадокс е, че според анализа на Румяна Тодорова
се очаква преразход с около 83 млн. лв.
при лекарствата за домашно лечение, тъй като при почти всички заболявания бил регистриран ръст на болните. А от началото на годината не е имало нито една сериозна епидемия. Което навежда на мисълта, че никой не следи сериозно изписването и отпускането на медикаменти по веригата джипита – специализирани лекари – аптеки. Списъците със заплащаните от здравната каса по Наредба 38 и Позитивния лекарствен списък медикаменти непрекъснато се увеличават, а в същото време ръководството й не разполага с елементарна законова база, за да договори дори минимални отстъпки с производители и дистрибутори. Спестените средства през последните две години по това перо не надхвърлят един милион лева, независимо че компаниите производители правят оборот от стотици милиони само на болничния пазар.
Финансирането на болниците е порочен кръг, от който касата не може да избяга. Лечебниците надвишават зле прецизираните им прогнозни бюджети, а после мъдрите глави в ръководството на НЗОК се чудят дали да им платят, или не. Тепърва надзорният съвет ще умува как да процедира с болничните разходи до края на 2013-а, но завареното положение не оставя много опции. Идеята на Тодорова да се сключват договори с болниците избирателно – на база на това, дали отговарят на стандартите, изглежда твърде неприложима за нашите условия. Почти
100% от общинските лечебници биха фалирали
на мига, ако подобно правило влезе в сила. Повечето от тях не отговарят на стандартите за медицински екипи и равнище на оборудване, но от здравната каса досега си затваряха очите, за да не останат цели региони обезлюдени откъм медицинска помощ.
Всъщност каквото и да се направи, е ясно, че ресурсът на касата изтича през безброй дупки. Затова политическите сили постепенно започват да се обединяват около мнението, че тя трябва да бъде демонополизирана. Според председателя на парламентарната ресорна комисия д-р Нигяр Джафер един от вариантите е здравната каса да покрива максимално основния пакет от дейности, а допълнителните да бъдат поети от застрахователите с 2% от здравните ни вноски. По всичко личи, че идва голямо разместване на здравния пазар.
