Изключително сложна за решаване задача стои пред Европейския съюз, респ. и пред България, в близките години. Стремежът на Брюксел към намаляване на зависимостта от руски природен газ вече изглежда пълна химера след провала на газопровода Набуко и очертаващото се строителство на руския мегапроект Южен поток. Прогнозите на Международната агенция по енергетика съвсем не са оптимистични. Те показват, че търсенето на синьо гориво в общността ще нарасне от 536 млрд. куб. м през 2010 г. до 592-640 млрд. куб. м през 2030-а, което се равнява на ръст между 10 и 19 на сто. Едновременно с това запасите на ЕС от газ в Северно море намаляват. През 2010-а собственото производство все още бе около 38% от нетните доставки, но към 2030-а ще спадне наполовина и вече ще удовлетворява едва 18-20% от общото търсене в Евросъюза.
Официалните данни от Брюксел показват, че в момента Русия задоволява около 35% от нуждите на общността от газ, а Европа заема 80% от руския газов износ. И въпреки че през последните месеци консумацията на синьо гориво на Стария континент намалява заради рецесията и поевтиняването на въглищата, двама изтъкнати европейски експерти поставиха в средата на юли въпроса, който вълнува мнозина – дали не е дошло време съюзът
да преосмисли позициите си
nbsp;
за добива на шистов газ? Според Волфганг Ишингер – председател на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността, и Фридберт Пфлюгер – директор на Европейския център за енергийна сигурност към лондонския Кингс Колидж, добивът от шисти ще постави ЕС в съвсем друга позиция – без зависимост от Русия и Персийския залив.
Примерът на САЩ е повече от заразителен. През 2009-а Америка изпревари Русия като най-голям производител на газ в света, а през 2016-а се очаква и да започне да изнася гориво. Нещо повече, вече са одобрени и 25 страни, за които то ще се експортира, като сред тях са Южна Корея, Израел, Сингапур и Йордания.
Американският шистов бум ще се намеси в пазарния дял на ОПЕК през 2014-а дори когато глобалното търсене се повишава с най-бързия си темп от четири години насам, предупредиха в свой официален доклад и от организацията на износителите на петрол. Според тях напредъкът в технологията за добив на нефт и газ от шисти води до нарастване на добивите в САЩ и впоследствие до намаляване на зависимостта от ОПЕК. Което пък ще окаже допълнителен натиск върху държавите от организацията да намалят своя собствен добив, за да избегнат спад в цените. Подобно на Газпром и ОПЕК досега съзнателно си затваряше очите за въздействието на шистовия газ, но на последната си среща, проведена в края на май във Виена, сформира специална комисия, която да проучи въпроса.
Докато обаче големите промишлени консуматори зад Океана се радват на спада в цените на горивото, европейските им конкуренти плащат пет пъти по-високи цени за него. Така шансовете на Европейския съюз да излезе от стагнацията и да си възвърне конкурентоспособността на световните пазари допълнително намаляват.
Скоро Европа ще е единственият континент, който ще разчита на вносни енергийни източници. Домакинствата усещат тежестта на високите цени,
индустрията трудно се конкурира
с чуждeстранните фирми, заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой по време на срещата на европейските лидери в края на май, на която бяха обсъждани цените на енергийните продукти. Тогава бе постигната договореност за увеличаване на енергийните връзки между отделните страни и премахване на регулаторните бариери, които спъват преноса на горива и електричество. Но и дума не беше обелена за разработването на шистовите резерви.
Във всеки случай дебатът по този въпрос става все по-наложителен. През юли Комисията по околна среда на Европарламента определи, че дейностите по проучване на подземните запаси на шистов газ и нефт трябва да се одобряват само след оценка на въздействието върху околната среда, което бе посрещнато на нож в Англия. Насочването на геоложките проучвания в тази ненужна посока е опит да се задушат потенциалните ползи от добива. Необходимо е да спрем тези ревностни опити за спиране на изследванията, преди още да са станали факт, изтъкна евродепутатът Струън Стивънсън. По-рано, на среща за обсъждане на въпросите на неконвенционалния петрол и газ, британският държавен секретар по енергетиката и климатичните промени Ед Дейви посочи, че Великобритания има огромен потенциал за добив от шисти. Разработването на тези залежи щяло да се отрази положително на енергийната й сигурност, а и ще бъде позитивно за околната среда, тъй като природният газ има по-ниско съдържание на въглерод от въглищата и петрола. Дейви отбеляза също досегашните постижения по отношение на шистовия газ, включително и създаването на Службата за неконвенционален газ и нефт, подчертавайки едновременно с това, че диалогът между индустрията и правителството, от една страна, и широката общественост, от друга, трябва да се проведе много внимателно. По думите му сегашният образ на
газовата индустрия като въплъщение на дявола
nbsp;
трябва да бъде променен, въпреки че шистовият газ не е панацея за всички енергийни проблеми на Лондон.
Дан Бейлс – депутат и председател на парламентарна комисия по въпросите на неконвенционалния нефт и газ пък смята, че Великобритания може да се превърне в пример за света при разработването на шистови ресурси. Подобни реакции са очаквани, тъй като проучване на вестник Sun, оповестено неотдавна, показа, че 71 на сто от британците подкрепят фракинга и смятат, че той може да реши проблема със задаващата се енергийна криза в държавата.
Полша също има огромен интерес към разработването на шистовите си резерви. Тя дори набързо издаде няколко лиценза за проучването им, което обаче доведе до проблеми с Брюксел. В края на юни Върховният съд на Европейския съюз постанови, че Варшава не спазва европейските закони. Според базираната в Люксембург институция поляците са издавали разрешителните, без да проведат прозрачни търгове, което е фрапиращо нарушение на директивите на ЕС. Полша не е изпълнила задълженията си да осигури недискриминационно предоставянето на такива права на икономическите оператори, каза Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Само че страната няма никакви намерения да се отказва от плановете си за енергийна независимост. Ние сме много тъжни, че получихме тази присъда – коментира полският заместник-министърът на околната среда Пьотр Возниак. – Това беше много болезнено за нас, но сега сме променили закона и концесиите се предоставят само чрез наддаване. В допълнение Возниак обясни, че нито един от лицензиантите няма да бъде засегнат и че ще бъде приет нов закон за добив, който ще съдържа по-сериозни гаранции за конкурентен достъп до пазара.
Франция, която има най-големите шистови залежи в Европа, наложи петгодишна забрана за фракинга, но тя вече се обжалва пред Конституцинния съд. Няколко други европейски държави, сред които и България, също въведоха мораториуми или регулации срещу проучванията за добив на газ от шисти, очаквайки указания от Брюксел. Изчакването обаче не е по вкуса на Румъния, особено след като консорциумът Шах Дениз избра Трансадриатическия газопровод като маршрут за доставка на газ от Азербайджан до Италия и на практика сложи кръст на Набуко. Обръщаме се към собствените си ресурси и
сваляме всички бариери пред местния добив
nbsp;
заяви в прав текст премиерът Виктор Понта. Така в средата на юли американската нефтена компания Шеврон получи разрешение да направи сондажи по проучването за шистов газ в три района на северната ни съседка. Първоначално кабинетът на Понта се противопостави на шистовия газ, когато взе властта през 2012-а, но после се превърна в поддръжник на потенциалните икономически ползи от всяко голямо откритие.
На същата тази компания Шеврон в България не бе даден шанс да проучи дали имаме залежи синьо гориво в земните пластове. Независимо че според американски експерти Румъния и съседите и България и Унгария заедно биха могли да притежават запаси от 538 млрд. куб. м природен газ. Количество, достатъчно да покрие нуждите им за десетки години напред.
