След шест поредни тримесечия на спад еврозоната изпълзя от тинята. БВП на общността се е увеличил с 0.3% в периода април-юни в сравнение с първите три месеца на годината. Най-голям принос за подема имат Германия – с 0.7% ръст, и Франция – с 0.5 процента. БВП на Австрия се е повишил с 0.2%, а на Холандия е спаднал с 0.2 процента.
Числата подкрепят прогнозите на Европейската централна банка за предстоящо постепенно възстановяване през второто полугодие. Но в никакъв случай не помагат да се създадат необходимия брой работни места, за да преборят безработицата, която остава рекордно висока – 12.1 процента. Европейската комисия очаква тя да се запази на същото равнище и през 2014-а. Според Дейвид Оуен – главен икономист за Европа в лондонския офис на финансовата компания Джефрис интърнешънъл – еврозоната трябва да постигне 1.5% растеж, за да започне да намалява безработицата. Да не говорим за младежите между 15- и 25-годишна възраст, които не могат да си намерят работа. В Гърция 64.9% от тях са безработни.
Някои икономисти посочват още едно положително явление в южна Европа – намаляващите разходи за работна ръка, които правят региона по-привлекателен като база за производство. В Испания средните годишни разходи за работник са намалели през 2012-а за първи път от началото на икономическия спад през 2008-а. Те са били в размер на 30 906 евро срещу 31 171 евро през 2011-а (по данни на националния статистически институт на страната). Автомобилната група Форд мотър обяви миналия месец, че планира да започне производството на нови модели в завода си близо до Валенсия. А конкурентът от бранша Пежо Ситроен съобщи, че увеличава продукцията си в Португалия.
В Германия растежът през второто тримесечие се дължи основно на вътрешното потребление, по данни на статистическата служба на страната. Принос има и нетното търговско салдо. Отчетено е и увеличение на инвестиционната активност. Бундесбанк обаче очаква германското стопанство да се забави през второто полугодие.
Ръстът на френския БВП през второто тримесечие е най-висок, откакто президентът Франсоа Оланд пое управлението през май 2012-а. По данни на статистическата служба на страната най-голям принос за него са имали индивидуалното потребление и износът. Оланд, който се бори с невиждано от 14 години насам ниво на безработица (10.8%) и се старае да ограничи бюджетния дефицит, започна да тръби още през миналата седмица, че Франция излиза от рецесията. Икономисти обаче посочват, че на президента-социалист ще му е нужен сериозен стопански ръст, за да изпълни обещанието си да намали броя на безработните.
Оланд заръча на министрите си да съкратят до минимум летните отпуски и да са на линия на 19 август в Елисейския дворец, готови за обсъждане на състоянието на страната през следващите десет години. Самият той даде пример и отиде през седмицата в Ла Рош-сюр-Йон (близо до западното крайбрежие на Франция), за да положи подписа си под споразумение с работодател, обещал да наеме трайно безработни на овакантените длъжности във фирмата си.
Естествено, тези акции са просто показни без сериозни реформи на пазара на труда и без мерки за намаляване на публичните разходи, което са 56% от БВП – с 10% повече, отколкото на Германия. Поради тези съображения политическите наблюдатели вещаят гореща есен в Париж не само защото Оланд ограничи летните отпуски до 19 август.
У нас
въпреки отпускарския месец междубанковият валутен пазар беше доста оживен. Средният дневен валутен оборот през седмицата бе на стойност 2037 млн. евро (3979 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.1% дял от купената и продадена валута.
nbsp;
