Нещо невероятно се случи на българската политическа сцена през седмицата. Любимецът на народа, победителят на всички избори и лидер на най-многобройната парламентарно представена партия у нас Бойко Борисов най-сетне призна това, което отдавна е ясно на електората, но доскоро съвсем не прилягаше на властовия му имидж. Сега мощността на ГЕРБ не е толкова голяма и трябва да се обединим повече хора. Иначе поотделно никой не може да бие БСП и ДПС заедно, капитулира някогашният министър-председател и протегна ръка за помощ към формациите в център-дясно. Нарече ги приятели, приласка ги с обещания за власт и за миг си представи как заедно свалят правителството. Поредният политически шамар обаче бързо го върна в реалността, където всички се стремят към управлението, но никой не желае да го споделя с ГЕРБ.
Поредицата неуспехи, започнала още с оставката на Борисов в началото на годината, твърде бързо вкара формацията му в ролята на губещ, при това без особен шанс за преобръщане на тенденцията. Блясъкът на партията угасна още щом победата на извънредните избори се оказа недостатъчна за съставяне на правителство, а негласната коалиция между останалите три групи в парламента – БСП, ДПС и Атака, постави ГЕРБ в тотална изолация. Рокадите по високите етажи на властта намалиха до известна степен влиянието й на местна почва, но най-тежко се отрази на формацията нежеланието на извънпарламентарните партии да подкрепят позициите й. Надеждите, които лидерът Борисов възлагаше на партньорите си вдясно, бяха разбити на пух и прах от Реформаторския блок, който за пореден път отказа да припознае ГЕРБ като свой политически приятел. Петте формации в обединението категорично заявиха, че и да си търсят лидер, това не е Борисов. Той вече показа, че не може да е носител на промяната в България, бе коментарът, с който председателят на ДСБ Радан Кънев обяви, че демократическите партии в страната нямат допирни точки с идеологията на ГЕРБ, поради което взаимните действия са просто немислими. Гръб на бившите управляващи обърнаха дори доскорошните им симпатизанти от СДС, а новопоявилите се формации се пазят от силните на деня като дявол от тамян, за да не бъдат погълнати, преди да са направили първите си самостоятелни крачки на политическата сцена.
В тази ситуация алтернативите за Борисов са твърде малко и прекалено безперспективни за бъдещо коалиционно управление. Известен шанс за сдружаване може да се търси по линия на новия съюз между Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД) на евродепутата Слави Бинев и Национален фронт за спасение на България (НФСБ), ръководен от собственика на телевизия Скат Валери Симеонов. Двете формации възнамеряват да обединят всички патриотични организации, но негласната им цел е да заемат мястото на националистическата партия Атака, като я изместят от политическата сцена. В този ред на мисли евентуално съглашателство с ГЕРБ би им помогнало да прескочат четирипроцентната бариера за вход в Народното събрание, за което на НФСБ не му достигнаха едва 0.3% на последните избори. За целта обаче Слави Бинев ще трябва да забрави враждата с Бойко Борисов и да върви по стъпките на новия си партньор, който пък отдавна се ползва с благоразположението на бившия премиер. Съвсем друг въпрос е как ще погледне Европа на евентуално обединение между центристка и националистическа партия, особено ако в редиците й се влее и ВМРО (каквито са неофициалните слухове). В Брюксел отдавна критикуват сегашния кабинет заради зависимостта му от Атака и дори се опитаха да стоплят взаимоотношенията между ГЕРБ и БСП, за да не се допуска прякото й участие във властта. Затова е твърде вероятно Борисов да се откаже от партньорство с фронтоваците, за да не му се наложи да плаща впоследствие твърде високата цена от загубата на международна подкрепа.
Истината в крайна сметка е, че и едните, и другите много внимателно опипват почвата, защото никой не е сигурен какво могат да спечелят и какво да загубят от евентуално обединение (или липса на такова)преди следващите избори (когато и да са те). Не сме против ГЕРБ и няма никакво значение дали харесваме г-н Борисов, коментира лидерът на ДСБ Радан Кънев, признавайки с половин уста, че липсата на допирни точки с бившите управляващи всъщност е най-обикновена поза. И как да е иначе, когато и двете, уж враждуващи партии, настояват за оставката на кабинета, искат други изборни правила и призовават за нов курс на управление, което автоматично ги поставя от една и съща страна на барикадата. Националният фронт за спасение на България пък обещава да работи в защита на интересите на страната и да защитава гражданите от политическия монопол и политическото статукво, което не е много далеч от платформата на десните партии. При това положение политическото ориентиране за съмишленици по-скоро е задкулисна игра за предизборна кражба на избиратели, при която доста ловко се избягва пряката конфронтация с реалната конкуренция.
Ние сме за това, за което са и повечето избиратели на ГЕРБ, написа лидерът на ДСБ на личната си фейсбук страница, без да прикрива явния флирт с гласоподавателите на най-многобройната партия в България. След категоричния отказ да пристане на Борисов, за да свалят заедно кабинета и да си осигурят сигурно място в следващия парламент, десните партии всъщност предложиха удобна алтернатива на над милион гласоподаватели, които вече не са сигурни дали биха подкрепили губещата почва под краката си ГЕРБ. Изпитвам известно съжаление, защото явно в момента Борисов не е на нивото на собствените си избиратели, възползва се от по-слабата му позиция Кънев, за да изтъкне плюсовете на алтернативното дясно обединение. Реформаторският блок е отвъд коалицията, той е разказ в плюс за това как се усъвършенства обществото, как се усъвършенстват партиите, а не реплика на архаичния модел ние се събрахме, за да сглобим едни проценти, внесе известна лиричност в цялостната картина и председателят на Движение България на гражданите Меглена Кунева, за да е ясно, че бъдеще за политиката у нас ще има и без ГЕРБ.
В политиката обаче всичко е въпрос на договорка и дори най-принципните партии забравят аргументите си веднага щом получат предложение, на което не могат да откажат. И понеже става дума за политическо оцеляване, играта едва ли ще е по правилата, а привидно губещите може и да се окажат победители впоследствие.
nbsp;
Европа призовава: Бойко, иди си!
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да се оттегли от поста си, но да остане в редиците на партията като почетен председател, е поискала Европейската народна партия (ЕНП), споделиха част от членовете на формацията. Идеята е начело на ГЕРБ да застане одобряван политик или фигура, необременена с негативи. От ЕНП дори предлагат това да е бившият министър на еврофондовете Томислав Дончев, който е уважаван не само навън, но и сред колегите си от другите формации в център-дясно. Очакванията са с този стратегически ход да се стоплят взаимоотношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок, част от партиите в който също членуват в ЕНП, и да се премахнат пречките пред тяхното обединение.
Самият Борисов обаче опроверга информацията, подчерта, че има пълната подкрепа на Европейската народна партия, и обяви, че ще се оттегли чак когато се пенсионира. Томислав Дончев е прекрасен ръководител и би бил прекрасен председател на партията. Но му трябва още време. Когато остарея, разбира се, всички тези хора ще си направят конгрес. Като му дойде времето – ще си изберат ръководство. И ако считат, че това, което съм направил, е добро, могат да ме оставят почетен председател на партията. Ако не… Никой не може да гадае за бъдещето, бяха точните думи на Бойко Борисов.
