Административната тежест у нас е като опашката на гущер – и да я скъсаш, тя винаги израства наново и даже става по-голяма. План след план, стратегия след стратегия управляващите ни убеждават, че намаляват регулаторните режими, а те все по-успешно давят и препъват бизнеса. От години се говори, че за бюрократичните пречки пред фирмите били виновни близо 750-те регулаторни режима. Но след всичкото обещано рязане те пак си остават толкова. Явно след като махнат някое препъващо изискване, чиновниците бързо го заменят с ново.
Само преди седмица правителството се похвали, че е орязало още 24 регулаторни режима и обеща нови мерки в тази посока през следващите месеци. Още през пролетта служебният кабинет прие отчет за изпълнението на втория План за действие за намаляване с 20% на административната тежест от законодателството. Преди това – в края на миналата година, правителството на ГЕРБ реши да въведе нови 249 мерки за намаляване на бюрокрацията, след като през август 2012-а вече бе набелязало други 271.
Проблемът се предъвка твърде дълго, така че на управляващите много добре им е известно кои са изкуствените пречки пред бизнеса и при достатъчна политическа воля голяма част от тях спокойно могат да бъдат отменени. Уви, винаги се намират поводи да се хвърлят куп усилия, пари и време за нови анализи на регулаторните режими, което неминуемо бави и целия процес за облекчаване на фирмите. Някак си никому не минава през ума, че може да се подходи и по обратния път – да бъдат отменени всички режими, а чиновниците да доказват необходимостта от въвеждането на всеки един от тях. Но това се случва е едни други държави – у нас ще бъдат похарчени четвърт милион лева за оценка на механизма за намаляване на административната тежест и за повишаване на ефективността на управлението. Ще бъде изследвана и съществуващата регулаторна база, свързана с вътрешния пазар на ЕС, и ще се търсят начини за нейното облекчаване.
Всички тези намерения са част от проект на Министерството на икономиката и енергетиката, който се финансира със средства от оперативната програма Административен капацитет. Идеята е за проучванията да бъдат наети външни експерти, които в срок от осем месеца да излязат с готови резултати и предложения. Предвидено е да бъдат изследвани общо 16 закона и всички подзаконови нормативни актове към тях. В сферата на финансите ще бъдат прегледани Законът за акцизите и данъчните складове и този за счетоводството. От икономическите нормативи са избрани Законът за техническите изисквания към продуктите, Законът за независимите оценители и Законът за подземните богатства. От регионалната политика пък са включени законите за камарата на строителите, за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и за кадастъра и имотния регистър. Измежду законите, уреждащи земеделските дейности, в списъка са попаднали тези за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти и за подпомагане на земеделските производители. Ще бъдат преценени още Законът за водите, Законът за автомобилните превози, Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, Законът за насърчаване на заетостта, Законът за социално подпомагане и Законът за статистиката. Не че всички тези документи вече не са били анализирани, но нали трябва да се оправдае съществуването на въпросния проект и да се усвоят средствата, заделени за него. Пък, ако в крайна сметка се подобри и положението на бизнеса, ще бъде още по-добре.
А колко важно е всъщност административната тежест за фирмите да бъде сведена до минимум става ясно дори от отчетите за скромните постижения на управниците ни в тази посока. С въведените в края на миналата година 55 мерки, които са едва една четвърт от всичките, които трябваше да бъдат изпълнени, например на бизнеса се спестяват по около 75 млн. лв. годишно. Само отмяната на чл.7, ал. 9 и чл.111 от Кодекса за социално осигуряване (който засягаше подаването на платежни документи и декларация от осигурителя до банките, че са внесени дължимите вноски върху трудови възнаграждения) е намалила разходите на фирмите с 38 млн. лв. на година. Какво ли би било, ако бъдат въведени всички планирани досега мерки.
За съжаление обаче фирмите все още са длъжни да представят документи, с които администрацията всъщност разполага, и да плащат редица такси затова. Такива са например удостоверенията за актуално състояние или съдебна регистрация. Тези данни са публично достъпни в Търговския регистър и могат да бъдат проверени от съответните органи – достатъчно е компаниите да посочат само единния си идентификационен код.
Всъщност това е записано и в Закона за Търговския регистър. Според неговия текст, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително и банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, и представянето на актове, обявени в Търговския регистър. Дори е предвидена глоба от 100 до 500 лв. за длъжностните лица, които не се съобразяват с тази разпоредба. Но нито чиновниците спазват закона, нито някой ги глобява.
Очакваше се също да бъдат освободени малките и средните предприятия от изискването да подават отчетите си не само в Националния статистически институт, но и към Търговския регистър. Това би трябвало да облекчи работата на над 300 хил. фирми в страната, но никой не знае дали въобще ще се случи.
Хората от търговските дружества така и не дочакват и обменът на информация между отделните ведомства да потече по електронен път, но уви – още им се налага да носят един и същ документ от гише на гише.
