БСП ще предложи на ГЕРБ споразумение за съгласие по основни националните приоритети, стана ясно през седмицата. В момента левицата работи по декларация, която да бъде предложена за обсъждане на всички парламентарни партии. (Коментар по темата виж на стр. 12.) Намерението идва след призивите за диалог, отправени от социалистите само преди месец и половина, когато, стреснати от сериозната делегитимация на управлението си, те се сетиха, че имат нужда от опозиция. След това партията на Борисов се завърна в Народното събрание. От ГЕРБ обявиха във вторник и че ще се включат в работата на парламентарните комисии.
2013 г., освен като година на политическата криза, би трябвало да се запомни и с призивите за национално съгласие. Още на първото заседание на парламента на 9 януари председателят на групата на ГЕРБ Красимир Велчев поиска партиите да си стиснат ръцете и поне веднъж да покажат, че в НС са един отбор, който работи за по-добър живот на гражданите. Станишев пък му отвърна с цитат от Извора на белоногата на Петко Славейков: Късно е либе за китка. Тогава хората на Борисов искаха, ако е възможно, да си изкарат по-спокойно дните до края на мандата, след като три години и половина се бяха подигравали със социалистите, но сметките им се оказаха криви.
Сега ситуацията е различна и левицата вероятно вижда в националното съгласие някаква пиар панделка – задължителен елемент, който да краси привлекателната опакова на управлението. Ако политическите им противници искат да ги подкрепят, достатъчно е да го сторят, като застанат зад програмата на Орешарски. Ала присъединяването на ГЕРБ към такова съгласие само би ускорило падането от власт на социалистите, тъй като би убедило мнозина, че между двете партии има съглашение.
Уверенията на левицата, че декларацията не е компромис или политическа сделка с опозицията, е без стойност. Същото се отнася и за петте, иначе безспорно красиви приоритета в нея. Първият от тях е принципите за добро управление и разделянето на държавата и икономиката, вторият – антимонополното законодателство, след това са политиката за преодоляване на демографския срив, оползотворяването на членството в ЕС и приемането на Изборния кодекс. Бившите управляващи нямат видим стимул да откликнат на инициативата, още повече че готвят вот на недоверие, а за капак БСП им отказа председателски места в парламентарните комисии.
ГЕРБ е идеалната опозиция за всяка власт и левицата няма нужда да се обединява с нея около каквото и да било. Колкото повече месеци заседава парламентът, толкова по-видима ще става липсата на подготовка на хората на Борисов. Национално съгласие с тях само би засилило подозренията в триумфа на статуквото, което допълнително би укрепило стената между хората в Народното събрание и извън него.
А разделението – и без това, напоследък е непоносимо – протестиращи и контрапротестиращи, правителство и президент, големи вериги и малки търговци. И е най-вероятното то да рикошира обратно именно към управляващите, които го поощряват.
