В началото на август Фабрицио Педрони пожелал на служителите си весела лятна почивка и им казал да дойдат на работа след три седмици. И още същата нощ започнал да демонтира фабриката си за електронни компоненти Firem във Формиджине, близо до Модена , и да опакова машините, за да отпътуват за Полша. В телефонно интервю за агенция Блумбърг на 21 август Педрони обяснява, че е скрил от всички плановете си за преместване на производството зад граница, защото иначе работниците щели да окупират предприятието и да сложат ръка на всичките му активи.
Новината, че Firem се мести в Източна Европа, достигнала до 40-те служители на Педрони прекалено късно. На 13 август – 11 дни след като работодателят започнал да изпълнява пъкления си план, група работници, заинтригувани от оживлението около завода, се събрали пред вратите му и успели да спрат последните 20 камиона, натоварени с машини.
В момента 49-годишният Педрони живее в Полша и се страхува за живота си, след като получил няколко заплахи срещу себе си и срещу семейството си. Той обаче е категоричен, че няма да се върне в Италия, защото в противен случай ще бъде принуден да затвори фирмата си, открита след Втората световна война от неговия дядо.
Педрони не е единственият беглец. Много големи италиански компании – от Фиат до Индезит – местят производствените си линии в чужбина, за да си намалят разходите. Което пък означава закриване на нови работни места в борещата се да съживи производството и икономиката си държава. Италия е 128-а по размер на трудовите възнаграждения и по производителност в света, според класацията на Световния икономически форум – една позиция по-надолу от Буркина Фасо. За сравнение, Полша е 39-а.
Бягството на Педрони се превърна в тема за национален дебат, а съдбата на неговите служители остава неясна. На 19 август случилото се е било обсъждано в парламента, а Матео Рикети – депутат от Демократическата партия на премиера Енрико Лета – го е определил като, меко казано, незаконно. Рикети и колегите му от опозиционното движение Пет звезди са призовали правителството да информира спешно законодателите за съдбата на Firem. Фирмата е отчела продажби за 3 млн. евро през миналата година, но от 2008-а насам не е приключвала с печалба. Педрони не е присъствал на срещата с профсъюзите и с местната управа в кметството на Формиджине на 20 август. Най-големият италиански профсъюз Cgil настоял Firem да намери начин да запази производството си в Италия.
От началото на 2002-а до края на 2011-а около 27 хил. италиански компании с годишни продажби за над 2.5 млн. евро са прехвърлили производството си зад граница, сочат данни на асоциацията на дребния бизнес Cgia. През 2001-ва – последната година, за която има официална статистика, в Полша е имало 737 фирми, контролирани от италианци, с общо 67 хил. служители.
Въпреки че големите корпорации нямат възможност да се изпарят със скоростта на Педрони, те също изтеглят част от производството си в чужбина. Индезит обяви през юни, че планира да съкрати 1400 работни места (една трета от персонала си), след като прехвърли част от продукцията си в Полша и в Турция. А Фиат – дежурният участник в сблъсъци с профсъюзите заради съкращения и трансфери, е назначил в полския си завод над 4 хил. работници.
Стопанството на Полша – единствената страна от Европейския съюз, която не е изпадала в рецесия от 2009-а досега, вероятно ще отчете 1.1% растеж през 2013-а (според прогнозите на Полската централна банка). Докато италианската икономика ще се свие с нови 1.8%, по оценка на икономисти, интервюирани от Блумбърг. С други думи, италианският кабинет има ограничени финансови възможности да подкрепи дребния бизнес в страната си. Още повече че публичният дълг на страната е над 130% от БВП, а управляващата коалиция се клати заради юридическите несполуки на бившия италиански премиер Силвио Берлускони.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
