Експертите от здравното ведомство за около два месеца поставиха рекорд. Извадиха проект на Национална стратегия за здравеопазване (2014-2020). Но явно екипът на министър Таня Андреева се е уморил от тоновете анализирани доклади и статистически данни и е излязъл в лятна ваканция и не е сколасал да създаде чак бестселър в бранша. Вместо това бе предложен за обществено обсъждане един проектодокумент с огромен потенциал, но очевидно недописан по отношение на редица секторни политики. В стратегията има два много силни момента, които липсваха в предшестващите я подобни творения, но и много пропуски от гледна точка на практическата й реализация и належащата реформа в здравната система.
Положителен аспект в стратегията е финансовият план, който в оптимален, песимистичен и оптимистичен вариант предвижда каква част от националния брутен продукт ще бъде отделяна за здраве до 2020 година. Планираните средства са на две нива – национално финансиране и пари от оперативните програми на Евросъюза, които ще се разпределят за подпомагане на няколко от заложените мерки. Така например през 2020-а е заложено да харчим за здраве 10.29 млрд. лв. (4.85%) от БВП, 1.35 млрд. лв. са заделени за болниците, 1.02 млрд. лв. са за детските домове, домовете за възрастните хора, за психиатриите, за хората с увреждания. За електронното здравеопазване отиват 150 млн. лева. И така нататък. Чисто, прегледно и подредено всичките набелязани 12 ключови здравни политики са облечени в числа за всяка година на база прогнозите за икономиката на страната и Европа.
Както каза заместник-министър Бойко Пенков,
за пръв път финансова рамка придружава
nbsp;
подобен тип стратегия. Може би затова при дебатите критиците от Обществения съвет насочиха забележките си най-вече към размера на планираните средства. Според повечето представители на неправителствения сектор 4.85% от БВП са недостатъчни, за да бъдат постигнати заложените цели, например понижаване на детската смъртност с 20%, още повече че според плана няколко последователни години заделяният за целта процент от БВП ще намалява.
Стана ясно и че Министерството на финансите все още не е одобрило прогнозираните за 2014-а 8.32 млрд. лв. за здраве, така че има реална опасност да не приеме предложението. По този повод заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Юлиан Йорданов каза, че в България заболеваемостта е висока, висока е и смъртността, а страната е в период на демографски срив. Затова ще са необходими повече от планираните 4.6-4.8% от БВП и не бива да се разчита основно на финансиране от еврофондовете. Председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев пък допълни, че в европейските страни инвестицията в здравеопазването е средно около 8% от БВП и ние трябва да се доближим до това ниво. Ръководителят на екипа, изготвил стратегията – проф. Петко Салчев, изтъкна, че числата в стратегията са прогнозни, а според изчислението на експертите, които са я писали, с тези пари системата ще функционира без сътресения.
Другата висококачествено изработена част е аналитичната. В нея детайлно са разгледани
причините за здравословните проблеми
nbsp;
на нацията. Документът се основава на актуални данни за броя на населението от 2012-а, за раждаемостта и смъртността, за причините за заболяванията и за разпространеността им спрямо европейските държави, съобразен е и с много други важни индикатори. Така се разбира, че регистрираните ХИВ-позитивни са 1630 души, 2 040 666 души са лежали в болница, с трайно намалена работоспособност са 172 555 българи и така нататък.
Тази минибаза данни може да послужи като отправна точка за бъдещото изграждане на единна интегрирана информационна здравна система, определена в концепцията като приоритетна. Ако най-накрая някой успее да обедини в едно регистрите на болниците, на държавните институции и на Националната здравноосигурителна каса, със сигурност качеството на здравеопазването ни ще се придвижи доста напред.
Другите приоритети, заложени в документа, до голяма степен ще се припокрият с досега обявените от министър Андреева идеи за развитието на здравеопазването ни. Един от тях е гарантирането на надеждна система за здравно осигуряване, която да намали финансовия риск за пациентите, нуждаещи се от по-скъпо лечение. Направен е опит да се формулира бъдещата рационализация на системата за финансово управление и контрол в здравеопазването, която да мотивира лекарите, зъболекарите, фармацевтите и бакалаврите по здравни грижи за работа.
Приоритетна област също така е укрепването и модернизирането на системата за спешна медицинска помощ. До края на октомври би трябвало да е готова концепция за нея на базата на нова Национална здравна карта.
Документът обаче
бяга от поставянето на диагноза
nbsp;
за належащи проблеми като болничното преструктуриране и функцията на здравната каса. Бившият здравен министър Десислава Атанасова този път уместно отбеляза, че в стратегията не е написана нито дума за болничната реформа, за оптимизирането на системата или за развитието на човешките ресурси. Управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова пък посочи, че Министерството на здравеопазването и съсловните организации трябва да се заемат да остойностят медицинските услуги, да наложат критерии за качество и да изготвят всички необходими медицински стандарти. Тодорова отправи апел държавата да си поеме своя дял от работата и да не захвърля настрани всичко, с което не иска да се захваща, в касата. Всичко това трябвало най-малкото да бъде отбелязано в текстовете.
Председателят на здравната комисия в парламента д-р Нигяр Джафер отбеляза, че категоричен акцент в стратегията трябва да са също профилактиката, скринингът и ранната диагностика. А дискусията за модела на финансиране според нея трябва да бъде много по-широка, защото пробойните в системата са много сериозни. Джафер не е съгласна с предложените формулировки за здравноосигурителния модел, за системата, за пакетите и за надграждането им. Според д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, е предвиден доста сериозен ръст на средствата за здравеопазване, който не е възможно да бъде реализиран. Ако здравеопазването продължава да деградира, тази стратегия с нищо няма да промени нещата. Имаме да решаваме много проблеми, които нито Брюксел, нито друг може да ни реши. Да говорим за ново увеличение на здравната вноска с какъвто и да е процент, без всякаква яснота какво ще се прави с него, е една популистка риторика, а не съдържателен дебат, каза Виткова.
Доктор Борислав Миланов пък изтъкна, че
денталната медицина е напълно изключена
nbsp;
от стратегията. Той отбеляза, че в документа има едно-единствено изречение, засягащо здравите зъби на българите, в което броят на зъболекарите в България е занижен с около 2200 човека. Д-р Миланов е категоричен, че в стратегията трябва да се заложат промени, посветени на лечението на най-уязвимите групи от населението – хората в неравностойно положение, пациентите с тежки хронични заболявания и пенсионерите. Той препоръча на експертите, съставили документа, да се запознаят с европейските стратегии в тази насока.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов също отбеляза, че фармацията липсва в изготвения документ и предложи в него да бъдат включени текстове за национална лекарствена политика, изготвени от съсловната организация. Факт е, че Националната здравна стратегия в суровия си вид има много детайли за донастройване. Затова след месец ще чакаме подобрената версия.
nbsp;
