Намеренията на председателя на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев да напише специален закон за икономическите отношения с фирмите от офшорни зони са придобили реални измерения. През седмицата, след приетите от кабинета промени в Закона за обществените поръчки, вицепремиерът Даниела Бобева каза, че проектът вече е при нея. Но не се ангажира да коментира какво точно включва той.
Заедно с партньорите от ДПС ще внесем в парламента закон за фирмите, регистрирани в зони със специален данъчен режим, така че да се ограничи участието им в националната икономика и да се изключи в областите, в които се използват обществени средства – приватизация, концесии, обществени поръчки, заяви малко по-късно депутатът от БСП Янаки Стоилов на партийна пресконференция. С което приключи и неговото изказване за норматива.
Логично е в момента управляващите да са изключително предпазливи в приказките по темата за задграничните капитали, тъй като материята е много деликатна, а дебатът по първоначалните идеи, изложени в проекта, тепърва ще се води. Още повече че все още нито в Европа, нито у нас има ясна дефиниция за понятието офшорни компании.
Още преди месец и половина в интервю за в.БАНКЕРЪ Йордан Цонев все пак леко повдигна завесата какво ще фигурира във въпросния закон за фирмите, регистрирани в зони със специален данъчен режим, каквото явно ще бъде работното му заглавие.
С него ще реагираме на нелоялната конкуренция, на изтичането на капитали, на прането на пари и на заобикалянето на данъчното облагане в страната, както и на европейските препоръки. В документа ще бъде описана забраната за участие на фирми от офшорни зони в обществените поръчки с бюджетни и европейски средства, а вероятно ще има и забрана за участието им в приватизационни сделки. Когато става въпрос за банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове и други финансови институции също ще има изрично изискване крайният им собственик да е ясен, обясни председателят на бюджетната комисия.
Цонев каза още, че който иска да участва в обществените поръчки, ще трябва да осветли собствеността си до отделните физически лица. Това ще става чрез подаване на специални декларации, които ще бъдат публични.
Като забраним на офшорките да участват в процедурите, въпросните бизнесмени ще кандидатстват с български дружества. Пък после нека си трансферират капиталите където искат, но ще въведем облагане и на тези парични потоци. Предвиждаме облагане и на кредитирането, тъй като сега схемата е офшорните фирми да отпускат средства на собствените си дружества в България, които те реално никога не връщат. Тези заеми няма да ги приспадаме от финансовите резултати. Ударът ще е сериозен и несъмнено ще има недоволни, посочи тогава финансистът на ДПС.
Още в първите дни от управлението си премиерът Пламен Орешарски обяви намеренията си да ограничи достъпа на фирмите с неясен капитал до обществени поръчки. Първоначално това трябваше да стане именно с промените в ЗОП, но впоследствие се стигна до идеята за изцяло нов норматив. Това обаче означава, че поне засега фирмите, регистрирани в екзотични данъчни оазиси, ще си запазят достъпа до процедурите за обществени поръчки, обявявани от централната и от местните власти.
Вицепремиерът Даниела Бобева обясни, че сред най-дискутираните и одобрени в сряда (28 август) от кабинета текстове е бил този, който предвижда отпадане на търговете при възлагане на правни услуги от институциите. Според сега действащия закон, ако дадена община или държавна агенция иска да наеме адвокат или кантора, които да я представляват пред съда, тя трябва да обяви конкурс. Много от институциите, ангажирани в управлението, са настояли това изискване да отпадне и правителството в крайна сметка се е съгласило, но все пак ще се проведат допълнителни консултации с Европейската комисия.
Много дебати е предизвикало и предложението в състава на оценителските комисии да има предимно външни експерти. Общините са били категорично против, тъй като според техните представители списъкът с подобни специалисти е много ограничен. В крайна сметка кабинетът е решил в комисиите да има поне един външен експерт, а за големите търгове за строителство той ще се избира на лотариен принцип. Вицепремиерът заяви, че е имало дискусии и по текстовете, според които участник в комисията за подготовка на тръжната документация няма право да участва впоследствие в оценителната комисия.
С далеч по-голям консенсус са утвърдени други текстове. Сред тях са и специалните мерки за намаляване на бюрократичната тежест върху фирмите. Компаниите вече няма да са длъжни да представят справки, които ги има и в публичните регистри, а администрацията ще е длъжна служебно сама да си провери тази информация. Адмирации заслужава и друга промяна – тръжната документация вече да не се закупува, а да се изтегля безплатно от интернет. В повечето случаи тя и сега е достойна на онлайн, но дружествата са длъжни да си купят формулярите от съответното ведомство.
Определено е и да се използват стандартизирани бланки за улесняване на работата на хилядите възложители. Много от тях са малки местни администрации без нужния кадрови капацитет. Така че мярката несъмнено ще улесни и тях, а и бизнеса, тъй като няма да му се налага да подготвя и попълва различни книжа за всеки търг. Не на последно място стандартизираните формуляри ще намалят възможностите за злоупотреби и грешки.
По лично настояване на премиера Пламен Орешарски е включено и изискването незабавно да се връща на загубилите кандидати платената гаранция за участие в обществените поръчки след сключването на договор. Сега много често държавните и общинските ведомства задържат въпросните суми за изключително дълъг период – без каквито и да било компенсации за бизнеса. А практиката показа, че това е сериозно бреме за фирмите, участващи в няколко търга.
При големите поръчки в строителството се въвежда задължително условие: дейности за 30% от стойността да се възлагат на подизпълнители. Ако изпълнителят на поръчката не се разплати с фирмите, които е наел, той няма да има право да участва в следваща подобна поръчка. Изрично се забранява също главните изпълнители и подизпълнителите в една публична процедура да са свързани лица.
Променя се и определението за икономически най-изгодна оферта. Друга важна новост е, че дарителите на публични организации нямат право да участват в организирани от тях тръжни процедури за времето, за което е направено дарението. Интересно е да се види дали всички тези идеи ще преминат в този си вид и през парламента. Несъмнено обаче към тях ще бъдат добавени и нови. Депутатът от БСП Димчо Михалевски например вече лансира идеята Комисията за защита на конкуренцията да отпадне като звено за контрол върху обществените поръчки, а обжалването да става направо в съда. Хората с практически опит смятат, че в подобно предложение има логика, тъй като голяма част от поръчките излишно (понякога и умишлено) се забавяха, докато приключи производството на антимонополното ведомство, а после така или иначе стигаха до магистратите.
