Канадската журналистка Аманда Линдхаут е само на 24 години, когато я пленяват сомалийски пирати. В началото на септември се появи книгата й A House in the Sky, в която разказва спомените си за 15-те кошмарни месеца, прекарани сред бандитите.
От самото начало младата журналистка е привлечена от горещите точки на планетата. През май 2007-а Аманда заминава за Афганистан, а през януари 2008-а отива в Ирак, където за прав път става заложница. Тя обаче прекарва в плен само няколко часа. След като получават откупа, похитителите освобождават момичето.
В Багдад Аманда бързо е отхвърлена от колегите си репортери. В едно интервю тя заявява, че журналистите са прекалено страхливи, за да напуснат пределите на безопасната зона, което, разбира се, не остава незабелязано. Линдхаут решава, че няма какво да прави в Ирак и заминава за Сомалия, въпреки че това е едно от най-опасните места за журналисти и доброволци. В страната от 18 години бушува гражданска война, а голяма част от територията й се контролира от ислямистката групировка Ал Шабаб.
Аманда взима със себе си и бившия си приятел, 36-годишния австралиец Найджъл Бренън, който по онова време се занимава с фотография. Той няма опит за работа в зоните на конфликти и има сериозна връзка с друго момиче, но въпреки това се съгласява да тръгне с бившата си приятелка. Аманда и Найджъл са отвлечени още на третия ден от пребиваването си в Сомалия . Похитителите наблюдават хотела в центъра на Могадишу, където се настанява безгрижната двойка, надявайки се да пленят журналистите от National Geographicу, които са отседнали в същия хотел. Те обаче се погрижили за охраната си и терористите избират друга цел.
На 23 август 2008-а Линдхаут и Бренън се отправят към територия, която местните наричат Дивия запад. Това, че им предстои да се придвижат няколко часа сами по места, където дори охранителите отказват да ги придружат, не ги притеснява. Пътят им обаче е пресечен от автомобил, от който изскачат 12 въоръжени мъже. Журналистите са отведени в къща и заключени в стая с два матрака на пода.
Един от терористите обещава на Аманда, че с нея няма да се случи нищо лошо. На другия ден похитителите заявяват, че ще пуснат заложниците срещу 3 млн. долара. За семействата на Аманда и Найджъл това е космическа сума. Властите на Канада и Австралия отказват да платят, но терористите не се отказват от намеренията си, те са сигурни, че ще получат парите. Заложниците приемат исляма, като мислят, че това ще им помогне да се спасят. Терористите се съгласяват с тях, че Коранът забранява на един мюсюлманин да убива друг и да насилва мюсюлманка. Но след това им обясняват, че съществуват извънредни обстоятелства и изключения от правилата. Новоизпечените мюсюлмани веднага са настанени в различни стаи, тъй като религията забранява мъж и жена, необвързани с брак, да живеят в едно помещение. Забраняват им да пушат и ги принуждават да се молят по пет пъти дневно, като през цялото време ги бият и почти не им дават храна.
Найджъл чува през стената виковете на Аманда, която всяка вечер е удряна и изнасилвана. Момичето няма чиста вода, за да промива контактните си лещи и заболява от гъбична инфекция, от която впоследствие й опадват косата и ноктите. Веднъж извеждат Аманда в пустинята, опират нож до гърлото й и я снимат с камера. Дават й телефон, за да предаде на майка си новите искания – 1 млн. долара до седмица, или Аманда ще умре.
На другия ден заложниците решават да избягат. Те успяват да счупят прозореца в банята и скачат от височина над три метра. Бегълците се опитват да се скрият в близката джамия, но терористите ги откриват и там. Пленниците са жестоко пребити и затворени в тесни стаи, подобни на гробове.
Междувременно роднините на заложниците вече не се надяват на помощ от властите и започват сами да събират средства. Роднина на Найджъл пристига в Сомалия, за да донесе пари, рискувайки да се озове в затвора за предоставяне на средства на терористи. Веднъж през нощта Найджъл чува как Аманда говори по телефона с майка си. Тя я моли да дадат на похитителите 500-те хил. долара, събрани от семейството на Найджъл, за да пуснат ако не двамата, поне нея. По-късно Найджъл признава, че никога не се е чувствал толкова самотен и излъган, както когато Аманда го е предала. Ядосвах се на себе си, защото й се доверих, спомня си австралиецът.
Заложниците са освободени в края на ноември 2009-а и веднага напускат Сомалия. През 2011-а Найджъл публикува мемоарите си, а сега излезе и книгата на Аманда. Тя изостави журналистиката и се занимава с правозащитна дейност. Основателка е на фонд, който подпомага жените в Сомалия и Кения , и събра смелост да се върне в страна, където преживя толкова много страдания. По думите на Линдхаут някои от подробностите на заточението й са толкова ужасни, че никога няма да ги разкаже. Аманда и Найджъл са преустановили всякакви връзки.
