Божидар Лукарски е роден на 23 юни 1972 година в Перник. Завършил е право в Софийския университет. Работил е като главен юрисконсулт вАгенцията за приватизация, бил е главен секретар на общината в район Младост и заместник-кмет на района. От 2008 г. е адвокат на свободна практика. В СДС е от 1999 г., а между 2010 до 2013 г. е председател на Контролния съвет на партията.
Г-н Лукарски, според последните две социологически проучвания Реформаторският блок е трета политическа сила. Ако това положение се запази и след едни предсрочни избори можете да управлявате заедно с ГЕРБ, ще търсите ли партньорство с тях?
– Трябва да направя две уговорки. Първата е, че тези социологически проучвания не отчитат присъединяването на СДС към Реформаторския блок и затова смятам, че процентът подкрепа при едно следващо изследване ще бъде по-голям. Второ – разговорът все още е чисто хипотетичен, защото все още не сме в изборна ситуация, така че не може да се каже какво би станало. Пак чисто хипотетично претенциите на СДС като част от Реформаторския блок е при създаване на една коалиция да бъдем част от управлението след изборите. Доколко това е възможно и ще се случи само времето ще покаже.
Реформаторският блок и ГЕРБ не само подкрепихте протестите, но и участвахте в организацията им в сряда (4 септември). Не се ли притеснявате, че това се тълкува като опит да ги яхнете?
– Откакто аз съм председател на СДС, битува мнението, че трябва много сериозно да се пазим от подобни подозрения. В случая държа да отбележа, че за общите действия в сряда инициативата беше и на Протестна мрежа, която е основен представител на протестиращите. И те нямаха нищо против нашето участие и организацията, която направихме, беше съвместна. Самите протестиращи разбират, че това е начинът да се свали правителството. Това не бива да се разглежда като опит да се яхне протестът, а като общ опит за сваляне на кабинета и за създаване на изборна ситуация.
Тоест нямате претенции да сте лидери на протеста?
– Не, нямаме такива претенции. Просто сме съучастници, ако мога да използвам един термин от наказателното право.
По какъв конкретен начин седемте партии в Реформаторския блок задълбочават интеграцията помежду си?
– Всички подробности за общото ни сътрудничество ще бъдат анонсирани на 10 септември и не бих искал да намалявам ефекта от публичното им оповестяване тогава, като издавам информация. Но има пет общи групи с експерти, съставени от всичките партии в блока. Освен това съществува и гражданският съвет, в който присъстват лица, които не са партийно обвързани, включително и някоя от седемте партии.
Каква е личната ви оценка за събитията, довели до разпада на Синята коалиция миналата година? Къде стояхте вие тогава и признавате ли отговорността на СДС за разделението на последните избори?
– Аз бях сред хората, които искаха да се запази Синята коалиция. За вина не бих искал да говоря. Винаги когато стане въпрос за това, давам пример от семейното право – когато има развод, обикновено вината е и на двамата съпрузи. Не ми се ще да се задълбавам в темата, защото съм от хората, които гледат напред, а не назад. За мен е по-важно не какво ни е разединявало в миналото, а какво ни събира сега и би ни събрало в бъдещето.
Колко силен е негативизмът към ДСБ и към Костов в синята партия?
– За негативизъм не желая да говоря. Вижте, не желая да се връщам назад. Освен това с колегите от Реформаторския блок сме подписали меморандум, с който сме дали оценка, че всички нападки в миналото са били пагубни за онези, които са ги използвали. А и няма смисъл да обсъждаме Иван Костов. Той е политическа фигура, безспорно дала приноса си за демократичното развитие на България, но в момента нито е председател на ДСБ, нито е в управленските структури на партията.
Променило ли се е влиянието на Борис Марков в СДС, откакто вие сте председател?
– Повтарям, че не бих искал да извеждам на преден план случващото се в СДС. Но ще кажа, че г-н Марков е изключително уважаван от мен човек и че той е допринесъл много за развитието на СДС. Той е ценен кадър и при всички положения той ще помага и в бъдеще да се движим в посоката, която виждаме аз и колегите ми от Националния изпълнителен съвет.
Добре ли работите с Ваньо Шарков, с Мартин Димитров и другите, които предишното ръководство на СДС изключи от партията или които напуснаха сами?
– Няма дрязги. Не искам да издавам неща от кухнята, но съм приятел с всички споменати от вас хора и работя много добре с тях.
Колко силни са гласовете в СДС за присъдружие към ГЕРБ?
– Определено мога да кажа, че те не са били силни нито сега, нито в миналото. Това е един етикет, който несправедливо беше лепнат на СДС. И ако погледнете фактите, ще видите, че той не почива на никакви реални аргументи.
Все пак миналата година се опитахте да извадите ГЕРБ от неловката ситуация със съдия Венета Марковска, след като Бойко Борисов демонстративно ви гласува доверие.
– Това е единственият пример, който по-скоро бих определил като юридически, а не като политически. Мисля, че който и да беше предложил кандидат за конституционен съдия, мимансът беше такъв, че той щеше да бъде оплют. А и всички обвинения към г-жа Гугушева отпаднаха. Но този пример не потвърждава етикета за присъдружие. Ако и на други партии им беше предложено, те щяха да се възползват от случая, тъй като да имаш възможността да излъчиш кандидат за Конституционния съд показва голямо уважение към теб. Всичко друго сочи, че СДС не е било обгрижвано от ГЕРБ, видяхме, че не ни бяха дадени и никакви места в секционните и в районните избирателни комисии. Видяхме и други неща, които не желая да споменавам, за да не разравям стари въглени. Но определено в момента между СДС и ГЕРБ няма разговори, които да подклаждат идеята за присъдружие.
Извадихте ли си поуки от неуспешния опит за дясно обединение на президентските избори през 2011 г., когато СДС се конфронтира с ДСБ и участва съвместно с Бакърджиев и Софиянски? По какво този Реформаторски блок се отличава от предишни опити за обединение вдясно?
– Реформаторският блок е по-широка платформа, в която участват много повече политически субекти, част от които не са само десни. Другата разлика е качествено новата формула за успешно решаване на проблемите в държавата с широко гражданско присъствие. Смятам, че специално в СДС ние сме си извадили съответните изводи от 2011 година.
Знаете ли защо партньорите ви от Свобода и достойнство Касим Дал и Корман Исмаилов в предишния парламент бяха декларирали субсидията си към ГЕРБ?
-Този въпрос не би следвало да се отнесе към мен, защото касае други две партии. В лични разговори с г-н Исмаилов съм си изяснил този проблем, но не е коректно аз да го обяснявам.
Как ще коментирате българската позиция за конфликта в Сирия?
– Позицията ни е разнопосочна, защото едно е отношението на върховния главнокомандващ – президента, друго е на министъра на отбраната. Реформаторският блок излезе с декларация за конфликта в Сирия, ние от СДС – също. Това е много сериозен проблем с два аспекта – отношението към режима на Асад, което не може да бъде друго освен осъдително, и отношението към един бъдещ военен конфликт, в който България по-скоро ще бъде логистично въвлечена. Нямаме обща граница със Сирия, нямаме и потенциал за бойни действия, които бяха вече обявени като въздушни удари. За нас по-голям проблем би била бежанската вълна. Надявам се за това да се проведе широк дебат в парламента и в консултативния съвет при президента и да се вземат необходимите мерки. Независимо дали ще има военни действия и дали ударът ще бъде само предупредителен, бежанска вълна ще има, а е факт, че ние не сме подготвени за нея.
Какво би било правилното отношение към бежанците – да бъдат допуснати в България, да бъдат приютени и евентуално интегрирани или границите да бъдат затворени за тях?
– Не е коректно да отговарям на този въпрос към днешна дата, защото не знам какъв ще бъде броят на бежанците. Ние трябва да имаме хуманитарен подход към тези хора. Необходимо е и да прибегнем и до финансова помощ от ЕС, защото сме външна граница. Турция е много добре подготвена за всякакви бежански вълни, защото е в стратегическа зона, в която има доста конфликти и бежанци и отношението й е сепаративно. На моменти те затварят своите граници, на моменти, в зависимост от капацитета на лагерите си, помагат на хората. Но бежанците могат да бъдат много по-добре интегрирани в Турция не само поради религиозни съображения, а и поради факта, че голяма част от тях са от кюрдската етническа общност, която е доста по-разпространена в съседката ни. При нас ситуацията е малко по-различна. Но, както вече казах, еднозначен отговор на този въпрос днес не може да бъде даден.
