Президентът Плевнелиев е поредният политик, който се включва активно в модерните напоследък напъни за овластяване на гражданите. През седмицата стана известно, че по негова инициатива предстои да бъдат организирани дебати по различни теми, които да насърчават диалога между институциите и обществото.
Несъмнено страна като България, обременена с несвободно минало, със зле работещи ведомства и крехко гражданско общество, се нуждае от по-активен диалог. Или по-точно от качествени разговори, в които да се учим да спорим, да се аргументираме и да се изслушваме. Тези три неща са не по-малко важни за демокрацията от изборите. Не би било добре да зачеркваме инициативата на президента, анонсирана с неопределеното име Диалог с гражданите, преди да сме видели какво представлява. Не защото блести с нещо особено, ами защото българският негативизъм и съмнение сигурно са убили много повече добри идеи и намерения дори и от тоталитарния режим. Както писа Георги Марков: Не познавам човек, който да не ме е угощавал с обилни порции свое подозрение, и не са малко онези, на които аз съм сервирал мои подозрения. … Не познавам човек в България, дори най-благородни и честни хора, срещу които да не е хвърляно подозрение, че те не са това, за което се представят, че зад тях стои нечиста цел. Но това между другото.
Извън кредита на доверие, което инициативата заслужава, рисковете тя да се опошли са видими. Дебатът с еврокомисар Вивиан Рединг през юли се превърна в нещо средно между говорилня и групова психотерапия. Центърът на вниманието (комисарката) беше окупиран от жадни за изява граждани, които не пуснаха микрофона, заради което и смислени въпроси почти не пробиха. За съжаление по всяка вероятност и този път ни предстои да се уверим в депресиращо ниското ниво на публичния диалог в България. Достъпността и народността на дискусиите се предполагат от това, че въпросите се събират чрез фейсбук и електронната поща.
Все още не се знае дали Плевнелиев ще участва в дебатите. От пресцентъра на президента съобщиха, че на 17 септември той ще открие дискусията на тема Пазарна икономика. Звучи достатъчно общо и обтекаемо, за да се очаква и всичко, и нищо. Интересни биха били размислите на държавния глава, тъй като преди време, под влияние на февруарските протести, той се обяви за социална пазарна икономика. Някои анализатори, прибягвайки до клишета, вече отсъдиха, че тогава недоволството е било по-скоро ляво, а сега било по-скоро дясно. В този ред на мисли любопитно е колко е устойчиво това убеждение на Плевнелиев.
Официалните сигнали за дебатите също не са особено обнадеждаващи. Ако човек отвори сайта на президентството, няма как да не се натъкне на покъртителния слоган на инициативата: Гражданите имат думата!. Под тази изключително оригинална фраза гордо се мъдри и името на нейния автор – Росен Плевнелиев. Ала дори и всичко да се прави за пиар дивиденти, крайните резултати хич не са предвидими. Партийните автобусни сблъсъци в София показаха способността на политическите сили бързо да мобилизират големи групи от спонтанни граждани. Сигурно ще се намерят и блицкоманди от професионално дебатиращи.
Част от замисъла на инициативата вероятно е държавният глава да се топне в народната любов, но нищо чудно да стане обратното. През февруари Плевнелиев направи несполучлив опит да се хареса на улицата и резултатът още се помни. Тогава, докато се разхождаше сред недоволните народни маси на столичната улица Раковски,той се опита да говори по мегафон, но бе мощно освиркан. Вярно, че сега се ползва със симпатията на част от протестиращите срещу правителството, но прозорците на Дондуков 2 също често се огласят от викове Оставка. Та вероятно е идеята за диалог да демонстрира и все по-задълбочаващото се разделение в обществото.
