Нова форма на държавно управление изгрява на политическия хоризонт. Първият в историята (поне българската) граждански съвет, натоварен със задачата да взема политически решения и да ръководи партийната дейност от позицията на избирател, вече е факт. Юридическата му легитимация тепърва предстои, но уникалният по своя замисъл орган вече има своя физиономия в лицето на известни общественици, икономисти, политолози, юристи и журналисти. Повечето от тях лично се представиха на 10 септември, за да декларират желанието си да работят заедно за създаването на нов политически модел в страната. И макар основни идеолози на проекта да са седемте партии в Реформаторския блок, Гражданският съвет обяви, че като структура ще води самостоятелен живот, а основната му цел ще е да замени голямата партийна политика с конкретни политики за ново и по-добро държавно управление.
Гражданският съвет не е просто някаква гражданска квота към иначе изцяло партийна програма. Нито един от нас не е тук, за да бъде придатък към нещо, което вече е създадено, заяви докторът по конституционно право и член на новата структура Атанас Славов. Ние не сме към или на, не сме подбрани или посочени. Напротив, ние първи предложихме реформа на реформаторите, а нечуваното беше, че те се съгласиха, допълни ръководителят на катедра Политология и публична администрация в Алма Матер проф. Тодор Танев. До тях застават още литературният критик проф. Михаил Неделчев, писателят Калин Терзийски, журналистът Ралица Ковачева, режисьорът Стоян Радев, икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, социалният антрополог Харалан Александров и социологът от агенция Скала Цветозар Томов (пълния списък вижте в карето). Всички те поемат ангажимента да седнат на една маса с представителите на Реформаторския блок, за да променят модела на управление у нас.
За да бъде ефективен, съветът е разделен на няколко работни групи и всяка една от тях ще разработва конкретни политики в съответствие с 12-те основни принципа, които обединиха Демократи за силна България, Движение България на гражданите, Синьо единство, партия Свобода и достойнство и Зелените в началото на юли и към които впоследствие се присъединиха Съюзът на демократичните сили и БЗНС. Освен 25-те представители на гражданското общество в съвета ще има и по двама представители от всяка една партийна формация, което означава, че всяка една стъпка на алтернативното дясно ще се обсъжда от 49 души. Новата структура ще изработва актуалните политически позиции на Реформаторския блок и от нея ще зависи присъединяването на нови формации. Решенията ще се вземат с консенсус и идеята не е след това те да се валидират другаде или да бъдат бламирани, а да са валидни за всички, включително и за политическите партии, разясни журналистът Ралица Ковачева. Но така и не стана ясно как ще се подчиняват седемте формации на волята на гражданския съвет, когато уставите им ги задължават да се съобразяват единствено с решенията на собствените им членове.
Започваме да правим нещо различно по много различен начин. Политическите партии отстъпват суверенитета си и се научават да слушат, да влизат в диалог и да не изискват. Гласът на Радан Кънев, зад който стоят 100 хил. души на изборите, и гласът на Михаил Неделчев имат еднаква тежест в този съвет, опита се да внесе повече яснота заместник-председателят на ДСБ Петър Москов. Вместо това провокира логичния въпрос как ще се държи Реформаторският блок като трета сила в евентуален бъдещ парламент (както предричат социолозите), ако политическата обстановка изисква договорки с управляващите партии, а гражданският съвет отхвърли възможностите за сътрудничество. При евентуални избори ще се борим за първото място и в този смисъл въпросът не е дали ние ще си партнираме с някого, а кой ще се съгласи да работи с нас в името на новия политически модел, за който всички говорим, отговори оптимистично Найден Зеленогорски от Движение България на гражданите. Вратата за ДПС и БСП е зазидана. Дали ще се отвори за друг зависи от това, доколко той може да следва реформаторските политики. А те са много различни от това, което сме видели от ГЕРБ до момента, беше малко по-конкретен лидерът на ДСБ Радан Кънев. И напълно в духа на дясната политика ръководената от него формация отново поиска оставката на правителството, представяйки я като национален приоритет за цялото българско общество.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Граждански съвет на Реформаторския блок:
Анатолий Замфиров – собственик на Централна ветеринарна клиника;
Атанас Славов – доктор по конституционно право, преподавател в СУ;
Виктор Лилов – издател и мениджър в областта на културата;
Генади Кондарев – икономист, екосдружение За земята;
Георги Ганев – доктор по икономика, Център за либерални стратегии;
Георги Стефанов – еколог, WWF – България;
Горан Стойковски – политолог, преподавател в НБУ;
Гроздан Караджов – юрист, предприемач;
Деян Кюранов – д.ф.н., Център за либерални стратегии;
Димитър (Димо) Бечев – доктор по политичиски науки, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика;
Евгени Кънев – доктор по икономика, управляващ съдружник на ЕИСИ;
Ергин Емин – общественик, председател на сдружение ЕВЕТ;
Иван К. Иванов – социален психолог, преподавател в НБУ;
Иво Ивков – юрист, член на Арбитражната комисия на УЕФА;
Калин Терзийски – писател;
Любомир Христов – доктор по икономика, Институт на финансовите консултанти, кандидат за вицепрезидент в кампанията на Меглена Кунева през 2011 година;
Проф. Михаил Неделчев – литературен историк, критик и текстолог;
Ралица Ковачева – журналист;
Стефан Попов – социолог, изпълнителен директор на РискМонитор;
Стоян Радев – режисьор;
Проф. Тодор Танев – доктор по политология, преподавател в СУ, НБУ, АУБ, ръководител на катедри Политология и Публична администрация в СУ
Трайчо Трайков – икономист, бивш министър в правителството на ГЕРБ;
Харалан Александров – социален антрополог, преподавател в НБУ;
Цветозар Томов – социолог, агенция Скала;
Юлияна Николова – публична администрация и мениджмънт, директор на Центъра за модернизиране на политики, кандидат за вицепрезидент в кампанията на Неделчо Беронов през 2006 година.
