След първоначалната еуфория около очакваната значителна преднина на десните партии в Германия на парламентарните избори на 22 септември канцлерът Ангела Меркел запя друга песен. В реч пред симпатизанти на председателствания от нея Християндемократически съюз в Дюселдорф на 7 септември тя предупреди, че резултатите между опонентите отляво и отдясно ще са много близки. Дамата прикани онези, които искат да са сигурни, че експерименти няма да има и че няма да се направи опит за червена-червена-зелена коалиция (бел. ред. – цветовете на социалдемократите, на Лявата партия и на зелените), да гласуват за десния съюз.
Меркел със сигурност има основания за тревога, защото последните сондажи на общественото мнение на агенция Emnid за вестник Билд ам зонтаг показват 40% подкрепа за християндемократите и 5% за сегашния им коалиционен партньор – Партията на свободните демократи. Социалдемократическата партия на Пеер Щайнбрюк е получила 25% от гласовете на анкетираните, съюзниците й от Зелената партия – 11% и Лявата партия (наследник на бившата Комунистическа партия на Източна Германия) – 9 процента. Което означава 45% срещу 45%, ако се включи резултатът на комунистите. Отделно 50% от участвалите в допитването искат Меркел да е канцлер още един мандат, а 35% предпочитат Щайнбрюк. В случая дамата губи два пункта, а опонентът й добавя седем пункта след телевизионния дебат на 1 септември.
Лидерите на социалдемократите изключват национална коалиция с Лявата партия, въпреки че съществуват прецеденти на сътрудничество на регионално равнище. Начело на провинция Бранденбург например са социалдемократи и леви. А провинция Северен Рейн-Вестфалия се управляваше от коалиция на малцинството начело с Ханелоре Крафт от Социалдемократическата партия и зелените, като Лявата партия подкрепяше управата до изборите през май 2012-а, когато Крафт получи мнозинство.
След срещата на регионалните лидери на социалдемократите и зелените на 5 септември Щайнбрюк отхвърли категорично червена-червена-зелена коалиция след 22 септември. Същевременно обаче той не изключи подобен алианс с мотив, че демократическите партии по принцип трябва да са способни да правят коалиции.
Иначе между двете главни опозиционни политически сили на Германия се появи нов жесток конфликт, след като Меркел обяви съперниците си за абсолютно ненадеждни по отношение на финансовата криза в еврозоната. Това е станало по време на интервю за телевизия ARD, което ще бъде излъчено на 16 септември. Франк-Валтер Щайнмайер – бивш заместник-канцлер и лидер на групата на социалдемократите в Бундестага, отвърна на удара и определи думите на канцлера като гнусна клевета. А Томас Оперман от предизборния екип на Щайнбрюк поиска официално извинение от Меркел.
Развоят на събитията дава основание на коментатора на Файненшъл таймс Волфганг Мюнхау да вещае нестабилно правителство на най-голямото европейско стопанство през следващите четири години и един-единствен, но твърде малко вероятен сценарий за стабилно управление. Основната причина е балансът на силите в двете камари на парламента. В момента Горната камара (Бундесратът), където са представени регионалните управи, се контролира от левоцентристите. В Долната камара (Бундестага) пък има представители на пет политически сили: Християндемократическия съюз, Партията на свободните демократи, Социалдемократическата партия, на Зелените и Лявата партия – и мнозинство имат десноцентристите. Ако след изборите на 22 септември спечели сегашната десноцентристка коалиция, тя няма да има мнозинство в Бундесрата поне още три години, когато ще започнат да се провеждат изборите за местна власт. А социалдемократите в опозиция ще са много по-малко сговорчиви за политиката на Меркел по отношение на еврозоната.
Другият сценарий, който се лансира от много политически наблюдатели, е голяма коалиция между християндемократи и социалдемократи, която би имала мнозинство и в двете камари на парламента. Тя обаче може да се направи единствено ако сегашните коалиционни партньори нямат мнозинство и в резултат левите се окажат доминираща сила и в Бундестага. В случая говорим за хипотетично мнозинство, защото засега социалдемократи и зелени отричат коалиция с комунистите и едва ли ще посмеят да се отметнат от предизборните си обещания поне в началото. Което не означава, че това няма да стане на по-късен етап. И да се получи вариация на сегашното правителство на България.
Следователно, заключава Мюнхау, най-вероятните варианти са нестабилно десноцентристко правителство без мнозинство в Горната камара или нестабилна голяма коалиция, заплашена да се разпадне във всеки момент.
Мюнхау посочва също, че по ирония на съдбата единственият стабилен сценарий, макар и прекалено абсурден, е набиращата подкрепа политическа сила Алтернатива за Германия (която иска страната да излезе от еврозоната) да успее да прескочи петпроцентната бариера и да влезе в парламента. Така в Бундестага ще има шест партии и нито десноцентристите, нито левоцентристите с подкрепа на левите ще имат мнозинство. Тогава нито един от партньорите на евентуална голяма коалиция няма да има стимул да напусне и ще се получи стабилно управление.
nbsp;
nbsp;
