Размерът на обезщетенията и изходът от делото за АЕЦ Белене не са обект на коментар в пленарната зала, нито където и да било другаде, заяви по време на петъчния парламентарен контрол премиерът Пламен Орешарски.
В края на месец май министър-председателят заяви в телевизионно интервю, че България може да загуби делото, водено от руската Атомстройекспорт, а неустойките от спирането на проекта за втората атомна могат да надхвърлят 2.4 млрд. лева. По този повод депутатът от ГЕРБ Делян Добрев попита: Как формирахте вашата оценка за шансовете ни пред арбитража? Съгласувахте ли изказването с адвокатите от Уайт енд Кейс и не считате ли, че думите ви може да се използват в наша вреда?
Орешарски отвърна, че цитираните от него суми са имали ориентировъчен характер и са в друг контекст. Те не са били опит да се прогнозира как ще завърши делото, а дебат за наследените ангажименти и задължения към онзи момент.
Работил съм в миналото сУайт енд Кейс и смятам, че те ще направят всичко възможно да минимализират щетите за българската страна. Дай, Боже, да няма щети, но докато не видя финален резултат, ще продължа да се притеснявам. Много по-хубаво щеше да е да го няма този висящ въпрос, но такава в ситуацията, заяви премиерът.
По-късно в кулоарите на Народното събрание той каза, че под ръководството на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев вече се прави актуализация на разчетите по проекта АЕЦ Беленеи е обещал да информира медиите за окончателните резултати.
През юли 2011 г. Атомстройекспорт заведе дело в арбитражния съд на Международната търговска палата в Париж с претенция за 58 млн. евро компенсации заради поръчано, но неплатено оборудване за Белене. В отговор българската страна заведе контраиск за 61 млн. евро, но в арбитража в Женева, с мотива, че руснаците не са спазили изискването за изкупуване на цялото старо оборудване от площадката на АЕЦ Белене.
Впоследствие обаче Атомстройекспорт увеличиха претенциите си до над 1 млрд. евро заради стойността на всички дейности по проекта, стойността на произведеното и намиращо се на склад оборудване със срок на изработване между шест месеца и три години, нанесените щети и др.
