Стабилната монетарна и фискална среда е необходимо, но не е достатъчно условие за устойчивост на икономическото развитие. Това заяви премиерът Пламен Орешарски в Китай, където на 11 септември участва в дискусията Бъдеще за Европа в рамките на Годишната среща на новите шампиони, или Летният Давос. Моето виждане отпреди кризата беше, че стабилната фискална политика е най-важна в дългосрочен хоризонт, но сега смених мисленето си, за мен по-важно е преструктурирането и структурните мерки, каза той.
Новите виждания на Орешарски вероятно ще бъдат бурно подкрепени от дясно мислещите икономисти и политици. Обективно погледнато, това е единствената разумна икономическа политика, която страната ни трябва да следва. Четвъртвековното наливане на пари в нереформирани системи се оказа гибелно както за държавния бюджет, така и за перспективата пред затъващите сектори и предприятия.
Публикуваните от Министерството на финансите през седмицата проектопостановление и разбивка на разходите от актуализацията на бюджета обаче показват, че все още върви политиката на кърпене на дупки. Най-вероятно всички тези разходи са важни и неотложни и са в подкрепа на финансовата стабилност и това е първата необходима крачка, за да се стъпи на здрава основа. Но в тях няма и лев за структурни мерки. Може би най-доброто предстои.
В разпределението на парите от ремонта на тазгодишния бюджет правят впечатление три неща.
За стари борчове към бизнеса са предвидени 26.2 млн. лв. (половината от тях към доставчици на Министерството на вътрешните работи), въпреки че щяха да се разчистват 160 млн. дългове на хазната към фирмите.
Според разбивката МВР ще получи 10 млн. лв. за разплащане на задължения към доставчици, Министерството на правосъдието взима 8.5 млн. лв. за задължения на затворите, 3.3 млн. лв. отиват за екоминистерството за просрочени задължения по проекти, съфинансирани от Кохезионния фонд. Министерството на външните работи ще плати 1.335 млн. лв. за данъчни задължения на посолството ни в Берлин, датиращи от 1998 г., а Министерският съвет ще преведе 3 млн. лв. по забатачен договор от 2008 г. за изграждане на оптичнокабелни трасета.
Второ, пари за увеличаване на месечните добавки за деца с увреждания в размер на над 14 млн. лв. (при положение че за такова перо досега не е ставало дума).
На трето място по ред, но на първо по скандалност е отпускането на 3.6 млн. лв. за, цитирам, такси за провеждане на Световния и Европейски шампионат по мотокрос и шампионатите по супермото – Гран при България за 2012 и 2013 г..
Хитът с парите за мотористите е колкото изненадващ, толкова и логичен. От една страна, социалният министър Хасан Адемов казва, че още не се знае дали ще се намерят 40 милиона за коледни пенсионни надбавки, но от друга – любимата на един от бившите стълбове на БСП, Румен Петков, Българска федерация по мотоциклетизъм взема 10% от тази сума.
Основната част от извънредните средства отива за финансиране на зле планирани дейности на министерствата. Най-голям дял от парите – 30 млн. лв., ще получи военното министерство. Сумата е предвидена за освобождаване на радиочестотен спектър за наземното цифрово тв разпръскване, както и за изграждане на мобилни комуникации по проекта за електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград. Допълнителни средства за освобождаване на честоти висят от години, но правителствата си ги прехвърлят като горещи кестени. Проектът за електрификация на жп линията Пловдив – Свиленград е с еврофинансиране и не е ясно защо трябва да се дават допълнителни пари на военното министерство, освен ако парите няма да се възстановят впоследствие от ЕС.
Както и известно, Министерството на вътрешните работи има бюджет за тази година от над 1 млрд. лв., но парите явно не стигат за елементарно зареждане с гориво. Затова хазната ще му даде извън сумите за стари дългове и 15 млн. лв. за доставки на горива и вещево продоволствие.
