Основното предизвикателство пред българското общество ще бъде как да се финансират потребностите на възрастните хора. Вариантите са три – допълнително вдигане на пенсионната възраст, предоставяне на публични трансфери за по-възрастните хора или стимулиране на натрупването на активи от домакинствата. Това се посочва в доклад на Световната банка, озаглавен bdquo;Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението: Възможни варианти за Българияldquo;.
България е на път да стане страната с най-голям спад на хората в трудоспособна възраст, като до 2050 г. работната сила ще намалее с около 40 на сто. Това ще предизвика проблеми при плащането на пенсии и осигуряването на здравни грижи, се посочва още в анализа
Страната ни е на трето място в Европейския съюз по най-висока възраст на населението, като пред нас са Германия и Италия. Вдигане на социалните осигуровки с 2% и намаляване на периода на майчинството са мерките, които предлагат експертите на Световната банка.
След 30 години се очаква един на всеки трима българи да бъде над 65 годишна възраст, а един на всеки двама ще бъде в трудоспособна възраст. Тъй като делът на работещото население е ключов фактор за нивото на доходите в страната, неговият спад е вероятно да отслаби икономическия растеж.
Застаряването на населението изисква промяна в пазара на труда, образованието и здравеопазването. Ще е необходимо насърчаване на по-гъвкави условия на труд, както и адаптиране на работните места към нуждите на по-възрастната работна сила.
Ще се увели и делът на работниците от ромски произход. В доклада се посочва, че ромите вече представляват между 9 и 19 % от новите участници на пазара на труда.
България вероятно няма да може да избегне допълнителното вдигане на официалната пенсионна възраст в бъдеще, се казва в доклада. За да могат по-възрастните работници да намерят продуктивна работа, ще бъде важно да бъдат реализирани политики за стимулиране на производителността, като подобряване на бизнес климата, инфраструктурата и иновациите, и предоставянето на тези работници на по-добри възможности за учене през целия живот, подобрения в системата на здравеопазването и целеви политики на трудовия пазар. Освен това, засилването на качеството на системата на основно образование в България ще помогне за това да се гарантира, че днешните млади хора ще притежават уменията, от които се нуждаят, за да бъдат продуктивни, когато остареят. С оглед неустойчивостта на системите за публични трансфери, е налице спешна необходимост да бъдат убедени работниците да спестяват повече за своето бъдеще и да бъдат стимулирани спестяванията на домакинствата.
Но ако икономическият растеж не се ускори, а безработицата не спадне, това определено ще е тежка задача. Няма съмнение, че застаряването на населението ще е предизвикателство както за публичните, така и за личните бюджети. Чрез инвестиции в бъдещ ръст на производителността, отлагане на пенсионирането и увеличаване на натрупването на капитал, би трябвало България да успее да се справи с това предизвикателство, се казва в доклада.
Ще се увеличи и нуждата от дългосрочни грижи. Възниква въпросът кой ще се грижи за възрастните хора в бъдеще. Вероятно все по-голям дял от отговорността ще падне върху държавата. Затова от Световната банка предлагат да се обсъди възможност за въвеждане на задължителна застраховка за дългосрочни грижи.
За да не рухне пенсионната система, експертите са изчислили, че вноските за пенсия трябва да скочат с 6%. Такова сериозно увеличение обаче може да има негативно влияние върху пазара на труда, затова се предлага ръстът да е с около 2 на сто, се посочва още в доклада на Световната банка.
